Как една другарка, учителка по история (!) пише донос, протестирайки, че се налага да променя стерилните си възгледи

Antoaneta Kafedzhieva:

"Добро утро! Копирам и публикувам пост от стената на моя приятелка, учител по професия. Моля, прочетете го. Мисля, че хората трябва да се пробудят за подмяната на българската история.

Надявам се родителите да са наясно на кого предоставят отговорността за образоването на децата си, както и да са наясно какво е учебното съдържание, което изучават.

Miuler Vais

Ходете още за гъби или викайте че нямало страшно. Много скоро няма да има какво да се спасява!

„Здравейте!

Помолихте ме да напиша това, което знам за обучението на учителите по История, организирано от МОН.

Такива обучения се провеждат от началото на годината, всяка седмица. Има задължителна квота и от всяка област се изпращат по 3 учители, или експерти от РУО. Досега са обучени 10 групи, по 75 човека всяка. Тъй като капацитетът на всяка зала е ограничен, всяка група е разделена на още 3 такива, на които преподават различни преподаватели от Софийския университет, Югозападния университет, Българската академия на науките, Нов български университет, Шуменския университет.

Част от преподавателите са доц. Антоний Гълъбов и проф. Евелина Келбечева, сигурен съм, че знаете доста неща за тях.

Наименованието на обучението е просто „Обучение на учители по История и цивилизации относно новите учебни програми в десети клас“. Обучението трае 5 дни и е изцяло финансирано от МОН.

От споделения опит с колеги, включени в първите групи, знаехме, че една от „новостите“, които трябва да научим е „че турско робство не е имало“ и това е повтаряно и потретяно. На една от последните групи проф. Рая Заимова каза, че „Християнските семейства са давали по едно момче, а те са имало по много, за да има мир и любов и да живеят по-добре“ (за кръвния данък); „Девширмето е път към просперитет“; „далеч от центровете на официалната религия българският селянин няма усещане за фатален избор“ (за ислямизацията) и че „голяма част от българските светци са наказани със смърт, защото първо са приели исляма, а после са отказали от него“. Във всички групи преподавателите са твърдели, че ислямизацията е била епизодична, не чак толкова агресивна и в голяма степен – доброволна.

Друго, което ме впечатли: за всичките ни нещастия е виновна Русия, като се започне още от походите на княз Светослав през 10 век. Но, ние, българите, цели 7 пъти сме успели да ѝ извием ръцете, включително като сме я принудили да води Освободителната война, която тя въобще не е искала да води. Но сме ѝ извили ръцете! И днес ние трябва да се освободим от тази робска емоционалност, която ни свързва с нея и да спрем да говорим за любов и привързаност към освободителката, което била пълна глупост. На децата вече не трябва да преподаваме факти, години, събития и личности! Трябва да им обясняваме идеологии!

Това било истински важното, за да станат мислещи хора с европейски ценности (доц. Лъчезар Стоянов). Нямало такова нещо като положителни постижения в периода 9 септември 1944 – 10 ноември 1989. Това е най-мракобесният период от българската история! Нищо хубаво не се е случило тогава! И понеже в залата настъпи вълнение, преподавателят повиши тон и рече, това е държавна директива и ние сме ДЛЪЖНИ да преподаваме по този начин, иначе подлежим на съд.

Зададе ни въпроса „Вие искате ли да практикувате тази професия, или не искате?“ При което настъпи мълчание, което се запази до края на лекцията… Финалът беше „Вие трябва да знаете, че министерството плаща много пари да сте тук и да правите каквото ви се казва…“ (това за парите няколко пъти ни беше натяквано).

Аз знам, че не искам да се преподава по този начин на дъщеря ми! Искам да я науча и да ѝ внуша други ценности. Затова Ви писах, въпреки, признавам си, че ми е притеснено. Но и знам, че ще продължа да си върша работата така, както си знам и както са ме учили далеч по-стойностни хора от тези, с които се сблъсках миналата седмица.

Същото споделиха с мен и други колеги, по време на почивките. За жалост, има и такива, които много старателно си водеха записки, убедени, че това е истинската История на България.

Не знам дали и колко от колегите ми биха се осмелили да потвърдят това. Знаете какъв страх цари в нашата система… Това е.

Успех Ви желая!“

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo