Какво ще стане ако философите станат... кебапчии?

Ангел Грънчаров: Ех, защо навремето не направих кебапчийница, ами се захванах с философия, с учителстване, с писане и издаване на книги - и пропаднах?!

Георги Пашевъ: Това с кебапчийница та не е късно и сега да стане

Ангел Грънчаров: Не става. Веднъж като си станал философ - кебапчист от теб не става...

Георги Пашевъ: Един философ има акъл и за кебапчия. Може да продава кебапчетата със сентенции

Ангел Грънчаров: Георги Пашевъ Не, не става. Кебапчията и философът обитават различни вселени. Един ден ако философът работи като кебапчия, че умре от чувството за екзистенциално пропадане...

Георги Пашевъ: Ние имаме много други възможности да умрем от чувство за екзистенциално пропадане. Дори само заради това, че живеем в Апталия. В наши дни е добре да си темерут, за да оцеляваш емоционално и психически :)

Ангел Грънчаров: Георги Пашевъ Да, да си темерут или безскрупулна мижитурка е най-добре. То затова е пълно с темерути и с жалки мижитурки около нас. В приказната страна ТАРИКАТЛАНДИЯ е тъй...

Георги Пашевъ: В Библията не случайно пише кой е "князът на този свят": дявола. Затова, тук на тоя свят, се живее по дяволските правила, особено що се отнася до взаимоотношения с властта.

Ангел Грънчаров: Георги Пашевъ Не съм съгласен с това да приемем, че този тукашен свят е на дявола и от този момент да се примиряваме с всичките изстъпления на ония, които служат на дявола, щото, видите ли, те били имали "право" да правят в "техния" си свят каквото им скимне. Никъде не е доказано, че този свят е на дявола, този свят е също на Бога, а дяволът, по чисто мутренски начин, се мъчи да го приватизира. Аз затова се боря с мутризираната властваща образователна бюрокрация: щото държавните училища не са техни, те не са им бащиния, ако им бяха бащиния, аз нямаше да се боря с тях, но понеже не са им бащиния, понеже тия училища са наши, на данъкоплатците, не съм съгласен да им ги отстъпя на разпищолилите се мутри и мутреси в образованието. Често ми казват: "Остави, недей, нищо не можеш да направиш, училищата са на директорите и на инспекторите, щом властта е у тях, те са техни!", но аз им казвам да имат много здраве, това не е така, не са техни, а са наши, на гражданите. То и България не е на мутрите, нали така?

Георги Пашевъ: Това е интересна тема за философстване в следващо предаване: сблъсъкът между двете гледища: едното е източното (източна философия, мистични течения като дъновизъм и богомилство), което аз изказах (не казвам, че съм съгласен напълно с него), а другото е западняшкото (да се борим непременно с несправедливостите). Всички хора се лутаме между тези двете крайности и си търсим мястото...

Ангел Грънчаров: Георги Пашевъ Между другото ний, философите, ние, интелигентните и духовните хора, ако се оттеглим от мисията си и станем кебапчии, то това означава, че България ще бъде вечно на мутрите и ще загине. Но докато има такива като мен "будали", които, независимо от жертвите и ударите, държат да си останат философи и не кандисват да дезертират от мисията си, то България все още има някакъв шанс някога да стане нормална държава. Кебапчиите да стават философи бива, но философите да почнат да стават кебапчии, това вече е упадък, който неизбежно ще доведе до гибелта на България...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo