Каква е ползата от конфликтите?

Nedyalka Vodenicharova: Това учат децата ни в 8 ми клас по философия. Какво мислите? Не искат ли да възпитат едни конфликтни личности?

Ангел Грънчаров: Конфликтите се дължат на нашите различия (във възгледи, ценности, поведение, манталитет), т.е. те са непредотвратим израз на нашите личности, на нашата раз-личност, сиреч са нещо най-естествено; но те трябва да се преодоляват, а младите хора следва да бъдат обучавани в това да търсят разумен изход от всекидневните конфликтни ситуации. У нас масово не се разбира смисълът на конфликтите и затова наричаме истинските (свободолюбивите) личности "конфликтни", което означава, че те просто не са конформисти, не се нагаждат, не се подмазват на имащите власт, смело изявяват личността и позициите си и пр. Така че няма нищо лошо в това, че тема за конфликтите се изучава в часовете по философия (психология). Друг е въпросът как се изучава. Моят подход като учител по философия е проблемите да се поставят в един ярко изявен личностен и най-вече ПРАКТИЧЕСКИ план, т.е. младите хора трябва да обсъждат конкретни, ценностно и смислово наситени житейски казуси, а не, както обикновено се прави, да се разглеждат в един учебникарски, чисто теоретичен, абстрактен план, сиреч разглеждат се под формата на досадни "общи приказки". Там е проблемът, а не че такава тема изобщо се изучава.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo