Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 2 май 2020 г.

Разбираме ли свободата? (Дискусия за свободата във Фейсбук)




И тъй, народът се раздели на две партии, карантинената (на подкрепящите забраните) и антикарантинената (подкрепящите свободата).

Stanislav Ivanov, Каталина Златарева и 36 други
34 коментара6 споделяния

Харесване
Коментар
Споделяне
Коментари
  • Ангел Грънчаров Вие лично от коя партия сте? Коя ли от двете партии е по-силната? 82% да не са карантинчиците?
    1
  • Maria Petrova Спомням си преди време, когато бях в гимназията, учителят по философия – Вие, г-н Грънчаров - ни даде списък с ценности и ние трябваше да ги номерираме по важност за нас. В списъка имаше „любов”, „приятелство”, „свобода” и т.н. Поставих Свободата на първо място. Това може би е най-човешкото право и задължение – правото на свобода! И след толкова години, въпроси и дилеми Свободата все още е на първо място в моята класация!
    11
  • Eva Vladimirova Категорично съм от групата на подкрепящите свободата, срещу безумните мерки на карантината.
    6
    • Galina Slavcheva Eva Vladimirova Но този рът ще трябва да намерите и оръжие ,за да се биете за нея,защото скоро нищо вече няма да бъде същото ,още повече с разпасалите се престъпници,които си направиха диктатура на гърба на овцете и техния тъп страх от телевизора.
      3
    Напишете отговор...

  • Даниела Палакарска Аз съм за карантината...за опазването на най - важното за мен здравето...че колко много имат свободата ,а с години лежат в леглата..
    2
  • Svetlana Stankova Свободата!
    4
  • Dimitar Petrov Все пак има и безпартийни.
    1
    Напишете отговор...

  • Snejanka Tzvetkova Народа е разделен на две, защото не рабират, че да си свободен преди всичко трябва да си здрав. Без ЗДРАВЕ няма свобода. Елементано е...Без ЗДРАВЕ няма милиардери, няма бедни, няма никой, няма икономика....Всичко остава във вй, така във света, който е все още не познат за човечеството...
    4
    • Елена Игнатова Народът не разбира, че за да си здрав, трябва да се движиш, да се трудиш, да се радваш, да пееш и да танцуваш, да обичаш, да твориш, да си добронамерен, благодарен, вдъхновен...
      5
    • Лазар Пенев А защо ли ни е това ЗДРАВЕ, след като няма да сме живи?
      2
    • Maria Petrova Проблемът в случая е, че липсата на свобода води до липсата на здраве!
      4
    • Мануела Панчева Snejanka Tzvetkova няма нищо по-добро за здравето от Слънцето, движението и позитивните мисли. А какво направиха с нас-затвориха ни в къщите, лишиха ни от спорт на открито, сложиха ни маски, които повече вредят на здравето, отколкото помагат и ни облъчват постоянно от телевизора с лоши новини-трупове, морги, умрели! Не, благодаря! Откакто не слушам нищо свързано с короната, дишам спокойно и мисля само за хубавите неща, които предстоят( надявам се).
      2
    Напишете отговор...

  • Naiots Venohc Razdelen e na xrantutnici na garantirani zaplati i notmalni xora ..ima i tapaci estestveno
  • Димитър Ланков Аз лично съм по средата. Не съм нито за крайни мерки, нито за свободия т.е. анархокомунизъм. Трите ми магистратури в областта на безопасността и натрупания опит не ми позволяват да заема друга позиция. Обучаван съм, че когато възникне такава ситуация трябва да се действа бързо без да се правят икономически разчети, които после се оказват невярни.
    1
    • Ангел Грънчаров По средата не означава ли бягство от същината на проблема? Не значи ли липса на позиция? Анархокомунизма или свободията нима я схващате като алтернатива на диктата? Нима да си свободен, да държиш на свободата означава непременно уклон към анархията, към произвола? За Вас произволът ли е алтернатива на диктата?
      1
    • Димитър Ланков Ангел Грънчаров науката политология казва, че когато демокрацията се изроди се преминава на следващ етап на обществено "развитие"-диктатура.
    • Ангел Грънчаров Димитър Ланков Когато демокрацията се изроди не е задължително да се "оздравява" чрез диктатура, щото това означава убиването й; верният път е болната демокрация да се оздравявя с внасянето на здраве в нея...
      1
    • Димитър Ланков Ангел Грънчаров в България няма демокрация. Има олигархия. Олигархия и демокрация са две несъвместими политически доктрини. Без активни гражданско участие и контрол няма как да има демокрация.
      1
    • Ангел Грънчаров Димитър Ланков Значи в момента агонизира олигархичния строй, а не демокрацията ни? Тогава следва да се радваме, а не да жалим...
      1
    • Димитър Ланков Ангел Грънчаров точно това искам да кажа. Правилно си ме разбрал.
      1
    Напишете отговор...

  • Elitca Hristova Подкрепям свободата!
    1
  • СВЕТЛА ГЕОРГИЕВА Аз съм за карантината.По добре бедна и жива отколкото сво
  • Георгия Илиева Когато жертваш свободата за нещо, обикновено губиш и двете.
    А това , което става у нас, не е грижа за здравето на хората, а полицейщина.
    И СЗО обяви , че шведския модел е верния.
    Това говорят и все повече лекари у нас.
    1
  • Тодор Марков Всъщност това, което се случва ни дава възможност лично, всеки сам за себе си, да си прегледаме йерархията на ценностите. Когато имаш екзистенциален проблем пред себе си, виждаш, че приоритетите ти се преподреждат сами. Ако ти предстои операция от тумор, това че това ти ограничава свободата на придвижване е най-малкия ти проблем. Ние сме свикнали да мислим в антропоцентрични и антропоморфни форми и затова ни е нужен подобен на нас враг, с който да се справим. Ако го няма, измисляме си го - Господ, Съдба, Провидение, важното е да го обозначим, да го опредметим по някакъв начин. Много по-лесно ни е да се борим срещу враговете сред себеподобните си. Било тирани, просто различно мислещи от нас или обикновени глупаци. Тогава винаги можеш да получиш удовлетворение като набиеш нечия манерка (за жените - това е израз от казармата и означава глава, тиква, кратуна, канче и пр.). Накрая като теглим чертата, се оказва че преди да бъдем умни, свободни, талантливи, красиви, добри, справедливи, богати и пр. (негативните качества си ги спестявам, но и те са в този списък), трябва да бъдем първо и преди всичко живи. Това е базова ценност и абсолютно право. Простичко казано, всичко друго е някакъв предикат, а единственият несъмнен субект е живият човешки индивид, живата, реална, дишаща личност. И в много малко случаи и не всички са способни на саможертва в името на най-близките си, на висши морални ценности, заради които да са готови доброволно да се лишат от живота си. Но ако наистина в името на оцеляването си сме готови да потъпчем хуманността си, състраданието и съпричастността към ближния ни, това наистина би било катастрофа
    • Ангел Грънчаров Така е. Но какво е животът за човека ако свободата му е потъпкана? Това живот ли е? Човешки живот ли е? Човек и свобода са едно и също нещо. Тъй че живият човешки индивид всъщност е тъкмо свободният човешки индивид. Животът за човека е свобода, не нещо друго.
    • Тодор Марков Ангел Грънчаров Животът е универсална възможност. Той прави всичко друго възможно. И позитивното и негативното в нашата природа и в изградената през годините наша социална същност. Т.е. животът е conditio sine qua non за всичко останало. Първата и най-важна битка за свобода е свободата на човека от природата, в смисъл да престане да бъде играчка в ръцете на нейните стихии. Цялата цивилизация може да се разглежда като изкачване, стъпало по стъпало, към свободата ни от природната необходимост. Умението да се лекуваме от болестите е част от тази екзистенциална свобода. Сегашното изпитание всъщност е една поредна наша битка за свободата ни. Да можем ние да решаваме дали да живеем или да умрем, а не природата в лицето на този вирус в съчетание с неподдаващи се на наш съзнателен контрол биологични процеси и механизми вътре в нашето тяло, които ни правят уязвими и могат да ни предадат, без да ни питат ние какво искаме. Освен тази фундаментална за човеците като вид борба за свобода спрямо природата, ние имаме още две сфери, в които се стремим да извоюваме и/или да разширим свободата си. Това са отношенията между самите нас, защото исторически погледнато, в рамките на нашите организирани и структурирани общности, често пъти част от хората са изземали от събратята си част от тяхната свобода. Тук борбата за свобода, независимо от формата й и как се нарича, всъщност е борба за друг тип взаимоотношения помежду ни, основани на равноправие, взаимно уважение и истински хуманизъм, а не на самоцелно потисничество и тирания на едни хора върху други хора. И накрая стигаме до третия тип свобода. Бих казал, най-висшата свобода. Това е вътрешната ни свобода и свободата от нас самите. Да преставаме да робуваме на собствените си импулси и слабости. Да бъдем свободни от предразсъдъци. Да можем свободно и съзнателно да градим себе си, да превърнем себе си в продукт на нашето творчество. Това е висшата свобода, тогава, когато ще можем сами да определяме формата и съдържанието си, като крайни разумни същества. А не да робуваме и да зависим от унаследеното по рождение. Когато реализираме и трите форми на свобода, тогава ще бъдем напълно свободни и самодостатъчни. Няма да зависим от нищо друго, освен от волята и разума си. И от съвестта си, която ги ръководи
      1
    • Ангел Грънчаров Съгласен съм с всичко казано от теб. Да те попитам обаче: грижата за нашето здраве на правителството ли е, то ли трябва да ни пази от вируса, или ние самите, без правителството да ни заповядва, трябва да бъдем оставени да се грижим за здравето си и да се пазим от вируса?
    • Тодор Марков Ангел Грънчаров Аз мисля, че тази грижа е и на двете страни. И наша лична и на правителството. То трабва да осигури тези условия, които ние сами няма как да осигурим. Например добре организирано обществено здравеопазване. Достатъчно кадри и пр. А останалото си е наша отговорност
      1
    • Ангел Грънчаров Тодор Марков Колкото по-малко държавате се меси в някои неща (образование, здравеопазване, култура...), толкова по-добре. Този е моят принцип. Правителството не може да реши тези проблеми, те не са от неговата компетентност, трябва да ги остави на компетентните. Как да пише решава писателят, не Политбюро. Как да учи учениците си решава учителят, не МОН. Как да лекува болните решава лекарят, не Бойко Борисов. Ние, хората, сме отговорни за това какво здравеопазване имаме: всеки народ е достоен за своето правителство.
    Напишете отговор...

  • Николай Василев Точно не къде около 80 процента дебили иовци
  • Георги Пашевъ Колегата от ПУ проф. Иво Христов не каза ли нещо за 80% дебили
  • СВЕТЛА ГЕОРГИЕВА Всеки има право на избор.Аз избирам да спазвам правилата като спазвам хигиена.
    • Ангел Грънчаров Когато сте го избрала сама, е чудесно. Но когато сте го избрала защото така са Ви заповядали и поради страх от наказание, постъпката Ви се обезсмисля, а Вие сте поставена в унизително положение. Това е, просто е...

И тъй, народът се раздели на две партии, карантинената (на подкрепящите забраните) и антикарантинената (подкрепящите свободата).
Stanislav Ivanov, Каталина Златарева и 36 други
34 коментара6 споделяния

Харесване
Коментар
Споделяне
Коментари
  • Ангел Грънчаров Вие лично от коя партия сте? Коя ли от двете партии е по-силната? 82% да не са карантинчиците?
    1
  • Maria Petrova Спомням си преди време, когато бях в гимназията, учителят по философия – Вие, г-н Грънчаров - ни даде списък с ценности и ние трябваше да ги номерираме по важност за нас. В списъка имаше „любов”, „приятелство”, „свобода” и т.н. Поставих Свободата на първо място. Това може би е най-човешкото право и задължение – правото на свобода! И след толкова години, въпроси и дилеми Свободата все още е на първо място в моята класация!
    11
  • Eva Vladimirova Категорично съм от групата на подкрепящите свободата, срещу безумните мерки на карантината.
    6
    • Galina Slavcheva Eva Vladimirova Но този рът ще трябва да намерите и оръжие ,за да се биете за нея,защото скоро нищо вече няма да бъде същото ,още повече с разпасалите се престъпници,които си направиха диктатура на гърба на овцете и техния тъп страх от телевизора.
      3
    Напишете отговор...

  • Даниела Палакарска Аз съм за карантината...за опазването на най - важното за мен здравето...че колко много имат свободата ,а с години лежат в леглата..
    2
  • Svetlana Stankova Свободата!
    4
  • Dimitar Petrov Все пак има и безпартийни.
    1
    Напишете отговор...

  • Snejanka Tzvetkova Народа е разделен на две, защото не рабират, че да си свободен преди всичко трябва да си здрав. Без ЗДРАВЕ няма свобода. Елементано е...Без ЗДРАВЕ няма милиардери, няма бедни, няма никой, няма икономика....Всичко остава във вй, така във света, който е все още не познат за човечеството...
    4
    • Елена Игнатова Народът не разбира, че за да си здрав, трябва да се движиш, да се трудиш, да се радваш, да пееш и да танцуваш, да обичаш, да твориш, да си добронамерен, благодарен, вдъхновен...
      5
    • Лазар Пенев А защо ли ни е това ЗДРАВЕ, след като няма да сме живи?
      2
    • Maria Petrova Проблемът в случая е, че липсата на свобода води до липсата на здраве!
      4
    • Мануела Панчева Snejanka Tzvetkova няма нищо по-добро за здравето от Слънцето, движението и позитивните мисли. А какво направиха с нас-затвориха ни в къщите, лишиха ни от спорт на открито, сложиха ни маски, които повече вредят на здравето, отколкото помагат и ни облъчват постоянно от телевизора с лоши новини-трупове, морги, умрели! Не, благодаря! Откакто не слушам нищо свързано с короната, дишам спокойно и мисля само за хубавите неща, които предстоят( надявам се).
      2
    Напишете отговор...

  • Naiots Venohc Razdelen e na xrantutnici na garantirani zaplati i notmalni xora ..ima i tapaci estestveno
  • Димитър Ланков Аз лично съм по средата. Не съм нито за крайни мерки, нито за свободия т.е. анархокомунизъм. Трите ми магистратури в областта на безопасността и натрупания опит не ми позволяват да заема друга позиция. Обучаван съм, че когато възникне такава ситуация трябва да се действа бързо без да се правят икономически разчети, които после се оказват невярни.
    1
    • Ангел Грънчаров По средата не означава ли бягство от същината на проблема? Не значи ли липса на позиция? Анархокомунизма или свободията нима я схващате като алтернатива на диктата? Нима да си свободен, да държиш на свободата означава непременно уклон към анархията, към произвола? За Вас произволът ли е алтернатива на диктата?
      1
    • Димитър Ланков Ангел Грънчаров науката политология казва, че когато демокрацията се изроди се преминава на следващ етап на обществено "развитие"-диктатура.
    • Ангел Грънчаров Димитър Ланков Когато демокрацията се изроди не е задължително да се "оздравява" чрез диктатура, щото това означава убиването й; верният път е болната демокрация да се оздравявя с внасянето на здраве в нея...
      1
    • Димитър Ланков Ангел Грънчаров в България няма демокрация. Има олигархия. Олигархия и демокрация са две несъвместими политически доктрини. Без активни гражданско участие и контрол няма как да има демокрация.
      1
    • Ангел Грънчаров Димитър Ланков Значи в момента агонизира олигархичния строй, а не демокрацията ни? Тогава следва да се радваме, а не да жалим...
      1
    • Димитър Ланков Ангел Грънчаров точно това искам да кажа. Правилно си ме разбрал.
      1
    Напишете отговор...

  • Elitca Hristova Подкрепям свободата!
    1
  • СВЕТЛА ГЕОРГИЕВА Аз съм за карантината.По добре бедна и жива отколкото сво
  • Георгия Илиева Когато жертваш свободата за нещо, обикновено губиш и двете.
    А това , което става у нас, не е грижа за здравето на хората, а полицейщина.
    И СЗО обяви , че шведския модел е верния.
    Това говорят и все повече лекари у нас.
    1
  • Тодор Марков Всъщност това, което се случва ни дава възможност лично, всеки сам за себе си, да си прегледаме йерархията на ценностите. Когато имаш екзистенциален проблем пред себе си, виждаш, че приоритетите ти се преподреждат сами. Ако ти предстои операция от тумор, това че това ти ограничава свободата на придвижване е най-малкия ти проблем. Ние сме свикнали да мислим в антропоцентрични и антропоморфни форми и затова ни е нужен подобен на нас враг, с който да се справим. Ако го няма, измисляме си го - Господ, Съдба, Провидение, важното е да го обозначим, да го опредметим по някакъв начин. Много по-лесно ни е да се борим срещу враговете сред себеподобните си. Било тирани, просто различно мислещи от нас или обикновени глупаци. Тогава винаги можеш да получиш удовлетворение като набиеш нечия манерка (за жените - това е израз от казармата и означава глава, тиква, кратуна, канче и пр.). Накрая като теглим чертата, се оказва че преди да бъдем умни, свободни, талантливи, красиви, добри, справедливи, богати и пр. (негативните качества си ги спестявам, но и те са в този списък), трябва да бъдем първо и преди всичко живи. Това е базова ценност и абсолютно право. Простичко казано, всичко друго е някакъв предикат, а единственият несъмнен субект е живият човешки индивид, живата, реална, дишаща личност. И в много малко случаи и не всички са способни на саможертва в името на най-близките си, на висши морални ценности, заради които да са готови доброволно да се лишат от живота си. Но ако наистина в името на оцеляването си сме готови да потъпчем хуманността си, състраданието и съпричастността към ближния ни, това наистина би било катастрофа
    • Ангел Грънчаров Така е. Но какво е животът за човека ако свободата му е потъпкана? Това живот ли е? Човешки живот ли е? Човек и свобода са едно и също нещо. Тъй че живият човешки индивид всъщност е тъкмо свободният човешки индивид. Животът за човека е свобода, не нещо друго.
    • Тодор Марков Ангел Грънчаров Животът е универсална възможност. Той прави всичко друго възможно. И позитивното и негативното в нашата природа и в изградената през годините наша социална същност. Т.е. животът е conditio sine qua non за всичко останало. Първата и най-важна битка за свобода е свободата на човека от природата, в смисъл да престане да бъде играчка в ръцете на нейните стихии. Цялата цивилизация може да се разглежда като изкачване, стъпало по стъпало, към свободата ни от природната необходимост. Умението да се лекуваме от болестите е част от тази екзистенциална свобода. Сегашното изпитание всъщност е една поредна наша битка за свободата ни. Да можем ние да решаваме дали да живеем или да умрем, а не природата в лицето на този вирус в съчетание с неподдаващи се на наш съзнателен контрол биологични процеси и механизми вътре в нашето тяло, които ни правят уязвими и могат да ни предадат, без да ни питат ние какво искаме. Освен тази фундаментална за човеците като вид борба за свобода спрямо природата, ние имаме още две сфери, в които се стремим да извоюваме и/или да разширим свободата си. Това са отношенията между самите нас, защото исторически погледнато, в рамките на нашите организирани и структурирани общности, често пъти част от хората са изземали от събратята си част от тяхната свобода. Тук борбата за свобода, независимо от формата й и как се нарича, всъщност е борба за друг тип взаимоотношения помежду ни, основани на равноправие, взаимно уважение и истински хуманизъм, а не на самоцелно потисничество и тирания на едни хора върху други хора. И накрая стигаме до третия тип свобода. Бих казал, най-висшата свобода. Това е вътрешната ни свобода и свободата от нас самите. Да преставаме да робуваме на собствените си импулси и слабости. Да бъдем свободни от предразсъдъци. Да можем свободно и съзнателно да градим себе си, да превърнем себе си в продукт на нашето творчество. Това е висшата свобода, тогава, когато ще можем сами да определяме формата и съдържанието си, като крайни разумни същества. А не да робуваме и да зависим от унаследеното по рождение. Когато реализираме и трите форми на свобода, тогава ще бъдем напълно свободни и самодостатъчни. Няма да зависим от нищо друго, освен от волята и разума си. И от съвестта си, която ги ръководи
      1
    • Ангел Грънчаров Съгласен съм с всичко казано от теб. Да те попитам обаче: грижата за нашето здраве на правителството ли е, то ли трябва да ни пази от вируса, или ние самите, без правителството да ни заповядва, трябва да бъдем оставени да се грижим за здравето си и да се пазим от вируса?
    • Тодор Марков Ангел Грънчаров Аз мисля, че тази грижа е и на двете страни. И наша лична и на правителството. То трабва да осигури тези условия, които ние сами няма как да осигурим. Например добре организирано обществено здравеопазване. Достатъчно кадри и пр. А останалото си е наша отговорност
      1
    • Ангел Грънчаров Тодор Марков Колкото по-малко държавате се меси в някои неща (образование, здравеопазване, култура...), толкова по-добре. Този е моят принцип. Правителството не може да реши тези проблеми, те не са от неговата компетентност, трябва да ги остави на компетентните. Как да пише решава писателят, не Политбюро. Как да учи учениците си решава учителят, не МОН. Как да лекува болните решава лекарят, не Бойко Борисов. Ние, хората, сме отговорни за това какво здравеопазване имаме: всеки народ е достоен за своето правителство.
    Напишете отговор...

  • Николай Василев Точно не къде около 80 процента дебили иовци
  • Георги Пашевъ Колегата от ПУ проф. Иво Христов не каза ли нещо за 80% дебили
  • СВЕТЛА ГЕОРГИЕВА Всеки има право на избор.Аз избирам да спазвам правилата като спазвам хигиена.
    • Ангел Грънчаров Когато сте го избрала сама, е чудесно. Но когато сте го избрала защото така са Ви заповядали и поради страх от наказание, постъпката Ви се обезсмисля, а Вие сте поставена в унизително положение. Това е, просто е...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Автор на събота, май 02, 2020
Теми , ,

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)