Мутрите не от вчера упражняват властта като бухалка - включително и съдебната, "правосъдието", прокуратурата; те това знаят и умеят, те друго не могат, те, мутрите и ченгетата, боравят главно с бухалки (не с акъл, не със закони и прочие!). Примерно аз самият бях опраскан по чисто мутренски начин от образованието, властта беше използвана от образователната мафия като бухалка и се стовари яростно върху главата ми; разбира се, никой не се впечатли от това, голяма работа, опраскват и репресират някакъв си там философ, някакъв си там учител, някакъв си там образователен и политически блогър!
Да, ама след това опраскаха Цветан Василев. Напоследък мутрите пред очите ни опраскват всеки, който пречи на диктатурата им, опраскват Лозан Панов, шефа на ВКС, опраскват Иво Прокопиев, опраскаха кой ли не още, опраскват Васил Божков! Вижда се, че вече абсолютно никой, независимо кой е какъв е, няма как да се спаси от бухалките, от употребяваната като бухалка, т.е. по чисто мутренски начин, държавна власт. Иван Костов се мъчат да опраскат. Никой, абсолютно никой няма гаранция, че може да се спаси от мъста, от яростта, от ненавистта на побеснелите мутро-комунисти и ченгета, които съвсем се разпищолиха!
Как да се спасим от очертаващата се страшна тирания, от настъпилия разгул на беззаконието?! Да стоим по чисто нашенския тертип, т.е. безстрастно да гледаме как опраскват, как трошат черепа с бухалка на този или онзи, думайки си "Е, нали мен не опраскват, що да се обаждам, ще си мълча, аз засега съм си добре!", не върви вече, щото утре същото може да се случи и с теб самия! Даже животните се обединяват за да се спасят от поединичното изтребление, но ние, нацията, състояща се предимно от тарикати (дебили?) ще се обединим ли?! Ще съумеем ли да си взаимодействаме - щото всички сме застрашени?
Даже тия, които целуват ръцете и краката на падишах Боко, даже и най-приближените му, не са сигурни, че и на тях няма да им се случи някаква случка; нали видяхте що се случи даже на Цветан Цветанов?! Даже на Ахмед Доган се случи случка - подпалиха летния, подпалиха морския му сарай, а преди това му инсценираха "атентат"? Сиреч, от разгула на беззаконието са застрашени абсолютно всички, даже тия, които разгулничат, са най-застрашени, те най-много и могат да загубят.
Всички обаче печелят ако успеем да възстановим законността, правовата държава, справедливостта, демокрацията. Сега разбирате ли, драги дебели, драги железо-бетонни български кратуни, че демокрацията, макар и "нещо много лошо", е за предпочитане пред всичко друго?! Или пак продължавате да смятате, че ний специално, сиреч българите, сме такива тарикати, че можем да си изнамерим, подобно на руснаците, някакъв "чисто български" път на живуркане, извън нормите на "диктатурата на правото и закона", извън "тиранията на правилата", каквато по най-дълбокото си естество представлява демокрацията?! Тъй ли си мислите, ох, миличките ми те, така си мислели?!
А как се прави демокрация, как тя бива задействана, как тя може да обхване всички сфери на живота ни, как демократичността може да се превърне в нещо като манталитет на българите - това е тема, по която всички трябва много задълбочено да помислим и най-вече яката да поработим. Щото освен мислене се иска и работа, иска се действие, чакането, гледането на сеирищата не помага.
Трябва да изобретим свой подход да се преобразим в демократи, с оглед да си взаимодействаме, включително дори и с такива като Васил Божков, щото ако кажем "О, с този не може да си сътрудничим, щот този специално не е "от наште!"", тогава всичко отива по дяволите!
С всички трябва да си сътрудничим и взаемодействаме, само с оръдията на мутро-ченгетата (такива като Костя Копейкин примерно!) не можем да си взаимодействаме. (Или Копейкин е "чист", тъй ли?!)
Толкова. Казах, чини ми се, главното.
Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар