Ето какъв коментар публикувах в блога на Ники Димов и във фейсбук (ще разберете от него по какъв повод):
Николай наистина ме хвана как бера липов цвят в Пазарджик. Връщах се от моето родно място Долна баня и минавайки през Пазарджик долових уханието на липите. Не устоях и започнах да бера липов цвят, първо за семейството си, после реших да набера повече за да спечеля някой лев евентуално поне да си платя бензина за пътуването. В моето положение човек се чуди как да оцелява, как да припечели някой лев за да просъществува още някой и друг ден. С Николай в Пазарджик бяха дошли неколцина пловдивчани за да участват в неделното хоро в Пазарджик. Една дама от тях като ме видя си поръча една моя книга, което за мен означава, че положително ще изкарам нужните пари поне за да си платя бензина.
А липов цвят (освен за семейството си) набрах за да подаря на някой човек, щото от него пари не могат да се изкарат. Ники май малко ме иронизира като казва, че мога да се прехранвам с бране на липов цвят. Някак обаче трябва все пак да се оцелее.
Скоро ще участвам в конкурс за директор на гимназия и, живот и здраве да е, ако го спечеля, може би ще спрат страданията ми, които сериозно застрашават дори и живота ми. Щото все пак е срамота да остракираш от образователната система учител като мен, който целия си живот е отдал на служене на българското образование. А точно това направиха някои самозабравили се управници в Пловдив, които по чисто политически причини ме опраскаха и изритаха като мръсно коте от системата. Точно на тях искам да им покажа, че българското образование не е тяхна бащиния, а пък България въпреки техните мутренски табиети все пак трябва да бъде демократична и правова държава.
Толкова засега. Приятна вечер и лека нощ на всички!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
19 коментара:
Когато пишете за неволите си и как берете липа, за да си платите бензина и да ядете, давате определено послание на другите учители, а именно: не правете като мен, за да не берете липа за оцеляването си. Станахте глашатай на историята си и хората си вадят изводи в обратната на желаната нам посока. На тях им е чужда концепцията за мъченическото страдалчество в името на висши принципи. Затова трябва да подчертавате колко е готино да си уволнен учител и да наблягате на прекрасните страни.
Георги Пашевъ
А и така ще има двоен ефект: ще се присмеете по елегантен начин на тези, които са ви уволнили, като ще иронизирате ефекта от техната постъпка :)
Георги Пашевъ
Винаги съм залагал на истината. А заради истината у нас особено се страда. Повечето учители са склонни да си плюят в лицето само защото са малодушни, страх ги е да не ги сполетят известни неудобства, ето по тази причина предпочитат да си продадат душите. Никога не бих си позволил да лъжа за истинското си положение с оглед да примамя повече учители да последват примера ми. Те не са тъпанари за да се излъжат така плоско. Разбира се, бягството от учителската мисия (някои бивши учители, да речем, са станали търговци!) може да се представя като по-сполучлив и изгоден жизнен избор. Мнозина го правят, казват: спасих се, не сгреших, че избягах от учителстването. Аз пък мисля иначе. Не съгреших, не се продадох, запазих си принципите, платих съответната цена (включително и със здравето си!), пострадах, но съвестта ми е чиста. Не знам дали можете да си представите предимството на това на човек да му е чиста съвестта и да знае, че е останал верен на дълга си. Това са идеалистични неща, чужди на повечето хора, които оценяват моя избор като "глупост" или като "безразсъдство". Но един християнин никога не би подложил на съмнение верността на такъв един избор в полза на духовни неща като истина, свобода, достойнство, дълг, съвест. Мисля, че изказването Ви говори за това, че бидейки католик, сте станал и... йезуит. Не мога да си го обясня. Затруднявате ме да Ви разбера. По Вашата логика Христос е глупак щом като, бидейки Бог, се е оставил на някакви тъпанари да го разпънат. Глупава ли е жертвата на Спасителя? Той защо ни е дал този пример? Един учител, ако иска да остане верен на учението на Христос, как трябва да постъпи в такава една ситуация когато в "образователната" система властва неприкрит и безскрупулен кариеризъм, сиреч, мнозинството се е отдало на материализма и в крайна сметка на сатанизма?! Тук няма трета възможност, тук нещата стоят така: или-или. Или си продаваш душата на дявола, на злото, или в имено на доброто страдаш, понасяш мъки.
Поучителна история.
Елена Игнатова
Да си йезуит не е толкова лошо, независимо от разпространените негативни конотации в общества като апталското. Навремето йезуитите и Игнасио Лойола са спасили латинска Америка и Испания от протестантската ерес 🙂 И да си йезуит (последовател на Исус, буквален превод), не значи, че си безпринципен, но може да значи, че понякога правиш малки компромиси, много малки и невинни в името на по-висша цел. Може да е едно малко гряхче, един малък компромис, който обаче ще те изпрати на по-добра изходна позиция да можеш да влияеш по-добре на събитията после. Ето например, сега аз за да стана доцент, трябва да направя някои компромиси със съвестта си; но после ще имам право да водя лекции и да създам далеч по-смислено учебно съдържание за студентите 🙂
Георги Пашевъ
Ангел Грънчаров , ето още един йезуитски пример от Библията. Не кой да е, а свети Петър трябваше да се отрече от Исус 3 пъти преди първи петли да пропеят, за да отърве кожата от разпятието, но с цел да разпространи християнството в Рим и от там по целия свят 🙂
Георги Пашевъ
А разпятието после така или иначе го застигна, но след като вече си беше изпълнил мисията 🙂
Георги Пашевъ
Всъщност не знам дали си давате сметка, че аз с примера си пак показвам, че съм направил, въпреки всичко, верният избор. Чудесно е човек да е застанал на правата страна. Тия, именно властващите в "образованието", които постъпиха несправедливо спрямо мен, отдавна са разбрали, че като дадох пълна гласност на това, което направиха, аз ги изобличих в несправедливост и в това, че постъпиха в противоречие с правото, което ги дискредитира за вечни времена. Нищо че имат властта и облагите (пари, "уважение" от страна на изпадналото в бездуховност и безразличие общество). Ще дойде ден и ще се признае (когато обществото се промени в нравствено отношение!), че ще се признае истината, недейте да подценявате истината, тя е нещо непобедимо. Стигна се дотам, че самият живот потвърждава всеки ден верността на моя избор: мен, примерно, ме уволниха за това, че съм си позволил различни новаторства, да речем дистанционно и виртуално обучение на учениците (мои учебни часове още са в нета!), това беше оценено като "престъпление", дойде ли момент, в който всички учители и самите управници се видяха принудени зорлем да правят това, заради което същите те преди две годони ме наказаха?! Нима не разбирате, че това, което аз правя всеки ден в блога си и във фейсбук (поставям какви ли не казуси!) означава, че аз, макар и опраскан, продължавам да учителствам, продължавам да обучавам много хора, подължавам да си изпълнявам ролята на възпитател и пр.?! Вярно, правя го без пари, но и Сократ навремето е правил същото, а не знам и Христос да е бил на някаква заплата, нали така?! Защо тогава аз да не го правя. Щото сме все учители, независимо как се наричаме, Сакрат, Ангел, Христос, принципът е същият. Тия, които разпънаха Храстос, принципно същите сега разпъват мен, за мен като християнин случилото се е съвсем естествено, то не е някаква аномалия, а си е в реда на нещата. Аз, уволнен, остракиран, продължавам да се занимавам с истинско образование, а това, което се случва в "образователната" ни система, е менте и чалга, е само имитация на образование, нима и това ще се осмелите да отречете?!
Георги Пашевъ За мъдростта на йезуитството ще Ви отговоря по-късно, щото трябва да тръгвам на работа, дежурен съм, отивам при кучетата (мои помощници), знаете, прехранвам се като пазач за минималната заплата, т.е. за мизерни пари. Но няма нищо. Аз съм правил компромиси, но съвсем малки, щом съм оцелял 32 години в противочовешката образователна система. Мога някога да Ви разкажа катко историята на моите борби докато бях университетски преподавател. те са много показателни. Показват, че това, което беше в образованието преди 30-35 години, сега не само че е същото, но е и значително по-зле. Деградацията и в т.н. "университетско", и в средното образование е колосална. Не знам давате ли си сметка, че ПУ само външно наподобява, че е нещо като университет, иначе вътрешно е нещо съвсем друго, примерно мафия, кариеристична общност или братство на безскрупулни и арогантни посредствени кариеристи и пр. талантливият човек в такава среда трудно оцелява ако не стане себеподобен на мнозинството. Иначе става чуждо тяло и го изритват. В мафията е така.
В основата на истинското йезуитство е да направиш малък компромис, но навреме, така, че това да доведе до поредица от събития с много хубави резултати за личната житейска мисия. Не говорим за сериозен грях, за сериозно потъпкване на истината, а за съвсем малък и невинен грях, който обаче в конкретен момент е бил абсолютно необходим за висшата цел. Нарочно го обяснявам, понеже споменахте термина йезуит. Във вашият случай не знам какъв е бил ключовия момент, който е можеш да ви изведе на далеч по-добри позиции, за да можете след това да сте далеч по-ефективен в разпространението на Словото си и да засегнете много повече сърца с него. Не смея да анализирам живота ви чак дотам, защото няма как да знам всички факти. Но бидейки отчасти йезуит, защото наистина съм склонен на някой и друг малък компромис; съм почти сигурен, че такъв момент е имало. Вие сам казвате, че почти никой не се интересува от изкупуване на книгите ви. А в отлика на това, Исус е пълнил с хора всяка своя беседа/проповед и затова именно (и не само) е бил сметнат за доста опасен от книжниците и фарисеите, които са били буквоядци на това, което смятат за Истината. Тези, които убиха Исус са смятали, че го правят, защото Той противоречи на Истината. Те са един вид религиозни фундаменталисти. Ако ги питаш, и те биха казали, че са знаме на Истината. Но това, което те прави истинския последовател на Исус е сърцето и склонността да прощаваш. За разлика от всички други аврамистични религии, християнството е по-човеколюбиво и дава по-голяма възможност за изповед и прошка след преосмисляне на греховете и пътя дотук. И няма толкова насилие и борба в стил “зъб за зъб, око за око” 🙂 Не ви отричам нищо от пътя, това си е бил ваш личен избор; но това не значи, че е единствения верен избор, и не значи, че тоя избор е за всеки човек. Това исках да кажа 🙂
Георги Пашевъ
Искам да кажа нещичко във връзка с Вашето изказване. Първо за това дали моят избор не е погрешен, с оглед на това, че ме е извел на позиция, при която не съм толкова ефективен - в сравнение с това ако бях направил друг, по-разумен избор. Никога човек не може да каже кой избор е "най-добрият", един избор е добър в едно отношение, друг - в друго. Пред мен имаше два избора: да направя сделка със съвестта си и да преклоня коляно пред властващата особа (като й осигуря безпроблемно властване!), което на мен пък щеше да ми даде възможността да продължа да учителствам в държавно училище със съответните възможности за влияние върху умовете на стотици ученици всяка година (и съответните материални и психични облаги за мен, именно заплата, спокойствие и пр.); или пък да не правя никакви сделки със съвестта си, да продължа да си отстоявам позицията, воден единствено от чисти нравствени, идеални, духовни подбуди, което доведе до това, че уязвената властваща особа неминуемо щеше да се разправи с мен по безобразно грозен начин, което тя и стори. Аз избрах втория вариант. Опраскаха ме, уволниха ме, навлекох си доста беди. Не спечелих комай нищо, а всичко загубих. Но дали това наистина е така? Всъщност може би спечелих нещо, което има съвсем висок, чисто нравствен смисъл, възпитателен, идеалистичен, духовен, примерно дадох пример, достоен за следване, показах на учителството, че не е задължително всички да сме конформисти и да се борим най-вече за оцеляване в системата, поех по пътя на мъченичеството, платих огромна цена, да, но спечелих нещо безценно, което не може да се измери по начина, по който множеството от хора си представя. Днес моя класна стая е целият интернет, т.е. целият свят. Дали пък не съм в по-изгодна позиция, отколкото ако бях "прост учител", т.е. ако бях си останал безлична типова мижитурка, която в името на оцеляването си и най-вече в името на материалните облаги се е отказала от истински важното в живота? Кой за учителя по принцип е верният, достойният избор? Изглежда моят, а? Или не мислите така? А Христос нима не можеше да се помоли на първосвещениците и да оцелее, т.е. да не стига до изпитанието на Кръста? Да, но тогава Христос нямаше да бъде Христос, т.е. всичко би отишло по дяволите. Същото нима не е и при редовият учител като мен? Или избираш да носиш своя кръст и да бъдеш разпънат в крайна сметка на него, или изменяш пренципно на дълга си и оцеляваш, но цената вече е неизмеримо тежка! Тъй че теорията на йезуитите е доста уязвима и укорима. Компромис между духа и материята не може да има без оцапването, измяната на духа. Ето, Вие сте избрал да растете в рамките на бюрократичната "академична" система, но давате ли си сметка, че нейният "академизъм" е крайно фалшив, ефимерен, илюзорен, лъжлив? Дали пък аз, дето бях изгонен на млади години от тази "академична" система, не съм всъщност носител на истинския академизъм, запазих си свободата, и то пълна, истинска, написах 30-тина книги, вложих в тях своя дух, не се принизявах да пиша така, че написаното да "мине" пред рецензенти и научни съвети с оглед да раста в кариерата, т.е. избрах живота, а не живуркането. Познавам достигнали върха в научната и академична йерархия, които в моменти на откровение ми казват, че заради облагите в системата са погубили своя талант и своя дух, т.е. за компромисите се плаща прекалено тежка цена, значително по-тежка от тази, която такива като мен, дето сме нищожно малцинство, плащаме. Вие представяте ли си Сократ като... "доцент", а Платон или дори Христос, и извинение, като... професори?! Защо е невъзможно да си представим тези истински учители и академици като покорнии службогонци или кариеристолюбци?
Георги Пашевъ
Дреме ми на долната глава за доцентството. Единствената причина, по която искам да стана доцент (навярно над това няма да раста) е да имам право да имам докторанти и да водя някоя и друга смислена лекция: нима студентите не заслужават от време на време да чуят смислена лекция? Но за да имам право да правя тия неща, трябва да стана поне доцент :)
Георги Пашевъ
Георги Пашевъ Когато човек веднъж стъпи по намазана с мас наклонена плоскост, след това спиране няма. Ще станете доцент, професор, академик дори най-накрая. И всичкото това ще го платите с безчет компромиси. И винаги ще се утешавате, че то е заради "доброто на студентите" или "коренните интереси на народа", дори заради "Истината". Не казвам това за да ви откажа да вървите по избрания път. Това си е Ваш избор. Но имайте предвид, че за всичко се плаща. Печелите едно, губите друго. Познавам доценти от ПУ (и дори професори от БАН), мои бивши приятели (някога, на млади години, бяхме приятели), които сега като ме срещнат ги е срам да ме погледнат в очите. Щото добре съзнават, че заради кариерата си бяха принудени да плюят на всичките си младежки идеали. Безчовечната система никому не прощава, никой и не може да я измами. Аз напуснах системата, но си останах верен на идеалите.
Няма смисъл да ставам професор, защото това не ми дава по-голяма оперативна свобода за работа със студенти и докторанти. Накратко: все тая е: само някакво галене на егото, което не ми трябва, както и още 300лв. отгоре в заплатата. Ако имам много блестящи научни резултати, може да стана доктор на науките, което е научна степен, а не академична длъжност, но и това не ми трябва особено. За какво ми е признание? Трябва ми единствено право да водя лекции и да имам докторанти, за да мога да влияя пълноценно на учебния процес.
Аз съм като бръснача на Окам: правя най-минималното за постигане на дадена цел и винаги съм правил така и затова моите програми вървят добре и бързо :) Те са направени лесно и ефективно :) Да, но за да направиш нещо достатъчно просто и ефективно, и ти трябва да имаш акъл, верно е :)
Георги Пашевъ
Георги Пашевъ Апетитът идва с яденето, както казват французите. Ще Ви се прииска в един момент да станете и шеф на катедра, тогава ще имате още повече докторанти. Младите кариеристчета в нАуката се въртят като мухи върху ла..но, с извинение...
Нека да видим. Аз съм готов да хвана бас, че "приказката за стълбата" не важи за мен :)
Георги Пашевъ
И между другото, моята работа винаги е била една и съща: да съчетая привидно несъчетаеми неща и да покажа, че нещо може да се направи и така :) И с това ще е същото.
Георги Пашевъ
Георги Пашевъ То в Библията всичко си е казано де. Матей 6:24:
Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона!
Георги Пашевъ Ние йезуитите можем да сключваме временни договори с мамона. Даже имаше един американски филм, в който един осъди дявола в духовен съд, че го е подвел с клаузите на договора. Интересен филм беше :)
Ангел Грънчаров Георги Пашевъ Спорно е кой с кого си играе: йезуитите с Дявола - или Дяволът - с йезуитите! :-)
Георги Пашевъ Но ако трябва да направим паралел с вашето твърдение, че ако стана един ден доцент, значи съм сключил сделка с дявола; то тогава защо не реагирате със същото ожесточение, ако стана партиец и депутат. Нима там компромисите са по-малки :)
Георги Пашевъ И двете... :) И не винаги е ясно кой ще победи. Но затова е игра и има тръпка.
Ангел Грънчаров Георги Пашевъ Политиката в истинския й смисъл е нещо много възвишено. Тя съвсем не е мръсна работа. Примерно Наполеон е работил за тържеството на свободата. Направил е много в тази посока. Сам казва, че Гражданският Кодекс бил най-ценното от това, което е направил - а не победите му по бойните полета, където съсипва силите на несвободата...
Ангел Грънчаров Георги Пашевъ Подценявате Дявола. Да се поставяте наровно с него е твърде самонадеяно...
Публикуване на коментар