Тъй вдъхновеният хороиграч Щерю бил по образование... духовно лице, трябвало да стане свещеник! Дали не се е отказал от свещеничеството заради тъй буйната си страст по хората?! Ако беше станал поп или особено пък монах, дали щеше да може да играе хора? Мисля, че това е интересен казус за обсъждане: допустимо ли е свещеник да рипа хоро? Аз съм философ, това наподобява свещеничеството (все пак се занимавам с чисто духовна дейност!) и, признавам си, по тази причина най-вече не смея да се хвана на хорото. Чини ми се, че хората, като видят как рипа хоро един философ, ще си рекат: полудял е човекът, горкият! Това ме възпира, иначе обичам хората и бих си поиграл от сърце. Та мисълта ми е, че сериозно ме вълнува поставеният казус, да не си помисли някой, опази Боже, че искам да иронизирам играенето на Щерю, на когото, признавам си, се радвам и възхищавам на умението му с цялата си душа да се отдава на танца. Прави го подобно на древно-гръцки или тракийски вакх или вакханин (тиас на гръцки) или като сатир.
Вижте едно клипче, водено от въпросния Щерю.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар