Кой въпрос ще обсъждаме днес в предаването "На Агората..."?

Кой и как организира, регулира и манипулира хаоса?

или

Кой и как контролира умовете ни?

(Как разбира демокрацията Боко Б.? Какво представлява демокрацията на послушните? Какво заслужаваме ние, непослушните? Бухалка по главата ли? Други варианти за въпроси, които може би ще поставя в предаването си...)

Темата на предаването "На Агората" по Пловдивската ТВ днес от 11 часа ще бъде около единия от тия предложени въпроси. Кой по-точно - засега не знам и аз. (Възможно е докато отида до сградата на телевизията да измисля и някой друг, още по-подходящ и важен!)

Заповядайте, включете се, кажете какво мислите: вашето мнение има значение! Онлайн можете да гледате предаването на страницата на Пловдивската обществена телевизия.

... Обикновено не се осъзнава колко са необходими тези невидими управници за правилното функциониране на груповия ни живот. На теория всеки гражданин може да гласува за когото пожелае. Нашата Конституция не предвижда политически партии като част от механизма на управление и създателите ѝ, изглежда, не са си представяли тяхното съществуване в националната ни политическа машина. Но американските гласоподаватели скоро установили, че без организация и направление индивидуалните гласове, давани за десетки или стотици единични кандидати, няма да доведат до нищо друго, освен до бъркотия. Невидимото управление, взело формата на зараждащи се политически партии, се появило почти моментално. Оттогава съществува и договорката, че в името на улеснението и практичността партийните машини ще ограничат полето на избора до двама кандидати, в краен случай до трима или четирима. ...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo