Дали да не събера всичките си книги на едно място, на една голяма купчина и да не направя... аутодафе, да ги изгоря сам?

Тази сутрин в месинджъра поговорих с една приятелка по важен за мен проблем (във връзка с това, че тя пожела да си купи една моя книга - от книгите ми за образованието). След това ми хрумна да публикувам най-важното от разговора ни и на страницата си във фейсбук понеже ми се чини, че обсъжданитя с нея проблем може да има известен обществен или... общочовешки, така да се каже, смисъл. Ето какво публикувах там, в страницата си:

Чудя дали не е добре, с оглед книгите ми да не бъдат изядени от мишки по складовете, да почна да ги раздавам без пари на улицата?

Но, честно казано, ме е страх, че повечето хора няма да ги искат и без пари и нищо чудно да почнат да ги хвърлят по кошчетата за боклук...

Повечето ми книги са в склада на издателство ИЗТОК-ЗАПАД в Божурище, но оттам ми намекват, че трябва да си ги взема защото няма никакво търсене, няма продажби, а няма продажби щото търговците на книги или книжарите не ги щат понеже са преценили, че философски книги ог български автор са непечаливши и непродаваеми. А иначе избата ми в Пловдив (и една стая в къщата в Долна баня!) са пълни с книги, които не зная какво да ги правя... :-(

Подарявал съм ги задено с книжки на издаваните от мен списания на училищни и читалищни селски (градски) библиотеки, но сега вече нямам пари за пощенски разходи, иначе бих ги раздал всичките до една. Аз парична печалба от тия книги не съм очаквал, всичките си книги издадох със свои средства, които съм спестил от скромната си заплата на гимназален учител по философия.

Аз съм ги носил по книжари на консигнация, но повечето ги продадоха след това ме излъгаха, че книгите били или изчезнали, или се били загубили, или не знам си какво още... от книжар почти не съм получил пари за свои продадени книги... :-(

Казвам това за да се знае в каква ситуация се намира автор като мен (неизвестен, т.е. който няма връзки в медиите за да му правят безплатна реклама!) в тъй приказната страна Мутроландия...

Ще трябва да ставам да храня кучетата (в момента съм на работа, след като властите ме опраскаха-уволниха и остракираха от образованието, се прехранвам като нощен пазач!), имам и някои други служебни задължения. Извинявайте, че ви занимавах и ви натоварих с главния си проблем, заради който понякога изпадам в пълно отчаяние заради съзнанието за безсмислие, което ме овладява отвреме-навреме...

Да, щях да забравя: най-интересното е, че в един момент преди години ме беше овладяла идеята да подаря своите книги на разни блогъри, надявах се, че като получат книгата и поне я разлистят, че си кажат мнението в блоговете; оказа се, че с едно-две изключения останалите приеха книгите, но след това и дума не отрониха, че са получили книга-подарък от автора! Това все нещо показва за нашата родна и народна българска психология...

А най-добре е да събера всичките си книги на едно място, на една голяма купчина и да направя... аутодафе, да ги изгоря сам; това е кардиналното решение и нищо чудно тия дни да се заема да свърша тази работа, та да се отърва от книгите си, да престане тази мъка, която гризе постоянно сърцето ми. И да си умра след това спокоен, щото сега моят кошмар е какво ще правят наследниците ми с моите тъй непотребни за нашия просветен и тъй напреднал в духовността си народ...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo