Номинирах г-н Любен Воденичаров за конкурса "Най-добър човек в Пловдив"

Любен Воденичаров е най-добрият човек, когото познавам. Той е човек, който много е страдал и страда (има още от рождение увреждане в краката и трудно се предвижва!), но за сметка на това е станал изключително интелигентен и добър човек, за когото с пълно право мога да кажа, че е Божий човек (тоест човек в истинския смисъл, каквито всички ние трябва да бъдем, ала, за жалост, не сме!). Аз съм философ по образование, но всеки ден, разговаряйки с г-н Воденичаров (той е близо 20 години по-млад от мен!), се удивлявам на мъдростта, която се съдържа в неговите думи, в неговите тъй проницателни разсъждения. На това основание смятам, че той просто огласява мисли, които Бог му праща, да, в неговите думи често забелязвам небесна, Божествена мъдрост. Той е същински праведник, да, той е праведен човек, който е украшение в духовния живот на нашия град, пък и на страната ни. Освен да разговаря с най-различни хора и да им помага за тяхното нравствено израстване и очистване (той е на мен много ми е помогнал в тежкия период, свързан с принудителната ми безработица и изпитанията, които понесох във връзка с моите борби за реална промяна в образованието, аз съм учител по философия със свободолюбиви, с демократични убеждения, по тази причина се боря за реална демократизация на отношенията в училищните общности, поради което и бях уволнен!), г-н Воденичаров всекидневно страстно участва в дебатите, в дискусиите между зрителите по Пловдивската обществена телевизия, където осъществява изключително ценна разяснителна дейност по изтъкване на нравствените основи на демократичното развитие на обществото ни. Неговото правдолюбие е потресаващо и изключително ефективно, ефектът му върху съзнанията на пловдивчани е неоценим. Нравственият пример и заразяващата морална сила на тъй духовната добродетелност на г-н Воденичаров е неоценим, което е и моето главно основание да го номинирам за най-добър човек в Пловдив. Да не говорим за това колко пъти той ми е подарявал част от продуктите, които получава като човек с увреждания, причината за това е, че със съпругата ми вече трета година сме безработни. 

Ще се радвам комисията да вникне в този уникален случай и да присъди наградата за най-добър човек именно на него. Той е един истински християнин, не само като съзнание и ценности, но и като поведение, което е достатъчно основание да спечели наградата.

ДОБАВКА: Прочее, г-н Воденичаров няма лаптоп и по тази причина не може ефективно да общува с приятелите си в Мрежата, което за човек в неговото положение е особено важно и потребно. Аз преди време му бях подарил един стар лаптоп, но той скоро се оказа съвсем негоден за използване и оттогава г-н Воденичаров е без лаптоп, без възможност да контактува с приятелите си в Мрежата. Той ползва един малък и също стар смартфон и е цяла мъка да го гледаш как се мъчи да чете от него. Затова си позволявам да помоля всички, които прочетат това, за следното: ако някой от вас има стар, но още работещ лаптоп, който вече просто не му е нужен, моля ви, подарете го на г-н Воденичаров. В неговия дом има безжичен интернет, ала той вече няма свястно устройство, с което без прекалена мъка да може да ползва Мрежата. Тази ми е молбата. Не знам как ще ви прозвучи, но ми хрумна това, ето, позволих си го да го кажа. Хубав ден на всички! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo