Горя ли гората?

Колегата-блогър Ники Димов е писал в блога си текст, наречен Гори гората!, в който разказва една смешна история, която се случи вчера; какво точно се случи можете да разберете като отидете в неговия блог, той е сложил и доста снимки, и тях там можете да видите, а и аз написах в блога му и следния коментар:

Аз съм свидетел на случилото се, участвах в тази история. Най-интересното беше, че напълно неочаквано за нас, като гръм от ясно небе, дойде пожарната само защото някой си дебил, като е видял, че дими, си е помислил, че явно гори гората, а всъщност горяха три купчини изсъхнала трева. През цялото време ние наблюдавахме огъня, контролирахме го, бяхме взели всички мерки за да предотвратим пожар. Да, ама не, понеже у нас е пълно с хора, които не могат да мислят, ето, оказа се, че някой такъв е подвел пожарникарите. Те наистина бяха доста разочаровани, че бяха пратени за "зелен хайвер" от някой малоумник. Когато обаче пожарникарят каза, че това, което сме направили, било забранено, аз го попитах да ми каже в кой точно закон пише, че на гражданите им е забранено да запалят и изгорят купчинки суха трева в двора си; той млъкна. Заплащиха с глоба, но после забравиха да искат името и адреса на човека, който е собственик (ние всъщност само бяхме изпълнили нареждане на собственика, на когото свършихме тази работа). 

Та това стана. Доста се посмяхме, щото на мен ми беше много смена физиономията на Ники когато видя, че идва пожарна кола, а той просто поливаше последната купчинка изгоряло сено, за да не дими повече: Ники сякаш не вярваше на очите си, че такова нещо е възможно, за такава дреболия да идва навръх планината пожарна кола! Моята физиономия също явно е била такава, но себе си не съм могъл да видя как изглеждам, но на твърде изненаданата физиономия на Ники много се посмях. С нас беше и съпругата ми, която беше дошла за да подиша въздух и да погледа чудния пейзаж на открилата се пред нас равнина. Никаква опасност от възникване на пожар нямаше, ние бяхме взули нужните мерки...

Това стана, гората изобщо не е горяла, а и възниква логичният въпрос: кой ли ще плати разхода за напразното разкарване на пожарната? Би трябвало да го плати малоумникът, подал сигнала като е видял дима, но най-вероятно ще го платиш тия, щастливи ми жителю на тъй приказната страна Мутроландия, която стана такава тъкмо защото в нея малоумието е прекалено много разпространено, малоумници у нас бол, с лопата да ги ринеш!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo