Забелязвате как проправителствените, т.е. обслужващите мафията медии полагат особени усилия да изтълкуват гражданските протести като сблъсък на "привържениците на Радев", на които пък противостоят "привържениците на Борисов", сиреч борбата, видите ли, била между Радев и Борисов; Радев искал цялата власт, Борисов не я дава и прочие. Ситуацията е сложна, но в този контекст аз поставям най-важния проблем, от който зависи успеха на битката на гражданите срещу властта на разпищолилата се мутро-мафиотска олигархия на Доган-Пеевски, това е въпросът за това как тия протести да бъдат оглавени от лидери с ясни демократични и антимафиотски позиции. В противен случай рискуваме тяхната енергия да отиде нахалост, т.е. да бъде похабена, а мафията пак да прецака народа. Смятам, че тези протести трябва да бъдат оглавени от демократичните сили, а сред тях Христо Иванов заслужава да бъде централната фигура, около която да се групират доказани демократи, те именно трябва да станат естествените водачи на народното, на гражданското и народно антимафиотско и демократично протестно двежение - с оглед то да постигне главната си цел: решителна смяна на модела, сиреч народът да отвоюва най-сетне държавата и страната ни от узурпиралата я мутро-ченгесарска олигархия. Този според мен е верният път, тази е правилната посока на развитие на събитията...
ДОБАВКИ:
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар