Нима за ръководството на пловдивското образование съвсем не са потребни мениджъри-личности с по-прогресивни и демократични убеждения?

РУО-Пловдив обяви, че търси кандидати за директори на 31 училища в града и областта. Моя милост дълго време очаква ръководството на пловдивското образование (което има голяма вина за упражнения над мен произвол в последните години, т.е. ми е, така да се каже, морално задължено - дължи ми справедлива реабилитация за преживените обиди, унижения и щети!) да се обърне към мен с любезна покана да участвам непременно в конкурса - щото в момента са твърде много необходими опитни и доказани борбата за промяна в образованието личности като мен (моля да не пропускате вложената в тия думи и в това очакване ирония!). Разбира се, чаках напълно напразно такава покана до последния ден и в последния момент, въпреки полученото категорично доказателство, че не съм желан в тези "конкурси", реших да подам документите си, направих го по имейла. Документите ми, както и можеше да се очаква, не бяха приети. Ето писмото на г-жа Иванка Киркова, началничка на РУО-Пловдив, с което тя обосновава този очакван от мен отказ (от отговора личи, че такива "лигавщини" като реформа, промяна, реална демократизация и пр. в пловдивското образование изобщо не са нужни, тям не са потребни и мениджъри-личности с по-прогресивни и демократични убеждения, то залага на доказано неефективния стандартен тип на послушния изпълнител!):



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo