По повод на вчерашния ми коментар под заглавие Трябва ли ние, гражданите, да подкрепим Васил Божков в битката му с беззаконието? един близък (в душевен, ценностен план, иначе живее надалеко!) мой приятел ми каза нещо важно, което ме задължава да го подложа на дискусия, щото се получи по естествен начин подтик към един крайно необходим, по моето разбиране, дебат; ето какво си казахме с този умен, свестен човек, демократ, т.е. добър гражданин:
Petar: Здравей, грешиш, не може с подкрепата на друг по-голям мафиот да се бориш за връщане на демокрацията. Остави ги мафиотските кланове сами да се унищожат. Колкото и мафиотска държава да сме, все управлението на мафията ще бъде прекъснато. Поздрави!
Ангел Грънчаров: Здравей! Сигурно си напълно прав. Но предвид слабостта, разпокъсаността и немногочислеността на демократите у нас дали не следва да използваме битката на мафиотските кланове в интерес, в полза на демокрацията? Щот мафиотските кланове, колкото и да са могъщи, все пак се нуждаят от подкрепата на части от гражданите, с оглед да бутнат другия, сега управляващия клан на ченгесарската мафия. Тази ми е мисълта. Нали политиката е изкуство на възможното? Иначе ти си принципно прав. Не мога нищо да кажа, длъжен съм да приема, че си прав: демокрация не може да има ако е постигната благодарение на някакъв клан на мафията. Но в случая, като наблюдаваме битката на мафиотските кланове, дали е разумно ние, демократите, само да гледаме и да чакаме развръзката? Дали няма да постъпим недалновидно, сектантски, догматично? Ето това ме мъчи. Да стане така отново да се прецакаме сами по чисто идеалистични, принципно чисти подбуди?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар