Моят коментар на всекидневните словесни престрелки между държавния глава и джипаджията-оправяч-и-неуморен-резач-на-ленти...
АНОНС: Стоенето на Бойко Борисов на премиерското кресло е вредно за страната и й нанася всекидневни и огромни не само имиджови поражения, но и материални, финансови: гони инвеститори, да не е луд някой инвеститор да дойде с капиталите си в страна, в която властта отсрелва избирателно който си иска бизнесмен, особено ония, които са дръзнали да не плащат подкупи на управляващите и лично на корумпирани висши чиновници! По тази причина Президентът Радев, олицетворяващ единствената държавна институция, която не е под контрола падишаха Борисов, т.е. на властовото трио Доган-Пееевски-Борисов (Гешев е само тяхна бухалка за мръсни поръчки!) е длъжен да се възползва от авторитета на институцията, която оглавява, и да направи нужното да бутне корумпирания гербовашки режим. Тази е моята теза. Президентът е длъжен да изпълни своя висш държавнически дълг - и тогава ще влезе в историята като управник, направил нещо добро за страната си. А ние, гражданите, сме длъжни да подкрепим Президента на нашата многострадална, изтерзана от своеволията на гербоваците държава!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
2 коментара:
Ти даваш ли си сметка, че агитираше хората да гласуват за Цачева? Нямаш никаква последователност в изказванията си. Говориш колкото да не заспиш. Не мога да разбера от къде ти идва това огромно самочувствие, кой изобщо изказва мнението, че си читав философ. От къде е това самочувствие?
Другарко, животът се мени - и с него и ние се меним. Само Вие си оставате долна злобарка и завистница, което изобщо не е добре. Ще психясате съвсем. Така, другарко, не се живее. Тъпо е да се живее така. И това ли не сте разбрала все още?
Публикуване на коментар