Не знам как живеят атеистите изобщо. Ако за теб няма следващ живот, все едно няма и настоящ... (Георги Пашевъ)
МОЯТ ОТГОВОР: Уж "живеят", и то обезателно "ден за ден" и, разбира се, без да мислят, без да се затрудняват с мислене и разбиране на нещата от живота. В пълно неведение за истински важното "живеят", ако така може да се живее. Подобно на животните живеят, отдадени на моментните удоволствия: ядене, пиене, ..., ей-тия три неща им са напълно достатъчни. Нямат идеали, нямат по-висши човешки копнежи, за тях идеалните неща са вятър рябота. Те, според разбирането на Божия човек Любен Воденичаров, са "живи трупове", те са "ходещи мъртъвци", защото какво е човекът без дух, какво е човекът без Бог ако не мъртвец, пък макар и дишащ?! Така живеят отдадени на консумативизма безбожници днес, те всъщност живеят ли или само имат илюзията, че живеят? Може ли човек да разбере що е животът, какъв е неговият смисъл за ЧОВЕКА ако човекът е станал напълно подвластен на своите ж ивотински инстинкти, на либидото си най-вече, сиреч, иначе казано, ако се е отказал от свободата!? А свобода без дух, иначе казано, без Бог нима е възможна? Не, няма свобода за безбожниците и бездуховните люде, няма и идеали за тях, нищо няма, те пребивават в безвремието и се наслаждават на ефимерните сладости на непълноценно (не)разбирания "живот" - подобно на животните. Страшно е за човека да живее без Бог и като кастриран спрямо духа (бездуховни са атеистите по дефиниция!), нищо не може да ги спаси, дори и това, че те съвсем не съзнават какво правят - и в каква тъмнина пребивават...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Както казва един суфи, ако бог ми даде цялата власт на света не бих променил дори и най дребното нещо. Светът винаги е бил съвършен и всеки си има своите уроци.
Публикуване на коментар