Защо КГБ-ДС е най-злостният враг на европейска и демократична България и на българския народ?

Владимир Тупавичаров: Дами и господа, КГБ не съществува от 1991 година. На негово място се създаде ФСБ, коята се бори с противниковите служби ЦРУ, Сикрет сървис, Кемпейтай и прочие. Всяка държава има в арсенала си нещо такова и го ползва по целесъобразност. Методите им са еднакви и за съжаление включват убийства, измами, очерняне на противника и други, за които нямам представа. Ваша воля е, да изберете врага си в лицето на Русия, но те просто работят за държавата си. И въпреки страстните ви прения, няма да промените нищо, само се нервирате.

Ангел Грънчаров: Владимир Тупавичаров Другарю, как се представя КГБ, с какво нова абревиатура се кичи, но това не променя печалната му слава, а също и същината му. КГБ доказано най-лютият и най-подлият враг на свободата и демокрацията, това е най-античовечната организация в световната история, след КПСС, естествено. Нашата ДС пък е филиал на КГБ, на пълно подчинение е на КГБ и на Кремъл и служи десетки години на имперските аспирации на Русия спрямо България, включващи и ликвидирането й като самостоятелна държава - т.е. превръщането й в Задунайская губерния на Руската империя. Тъй че КГБ няма нищо общо с тайните служби на другите, на нормалните, на демократичните държави, които Вие, другарю лъжец, сте изброил. В този смисъл държа да подчертая, че овладените от имперски бяс днешни ръководители на Путинска Русия са най-злостните врагове на европейска и демократична България и на българския народ, които водят безогледна хибридна война срещу България и нашия изстрадал от съветско-комунистическото робство народ.



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo