Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
4 коментара:
Не можеш да си върнеш нещо което никога не е било твое. Чисто теоретично гражданите могат да придобият държавата но не и да си я върнат.
И чия е по принцип държавата у нас? На мутрите? Имало е време, в което държавата е била на гражданите. Примерно преди 1944 г. държавата е била на гражданите, на народа.
Ти не си гражданин, тъй като:
1. Ти си от село.
2. Ти си един прост гавазин.
Трябва да изгори бая книги за да твърдиш, че преди 1944 държавата е била на народа. Първо се почва със заличаване на миналото. Например Бай Ганьо прави избори на Алеко.
Публикуване на коментар