Защо не бива да се делим на "дъртаци" и "младоци"?

Ето какво казах на един млад човек, който твърди, че "дъртаците" плюели младите от протеста и им давали глупави съвети:

Ангел Грънчаров: Да не се делим на "дъртаци" и "младоци" предлагам, достатъчно сме разделени по други признаци, че да се делим и по този. Възрастта според мен е несъществена в случая подробност, подобно на цвета на косата, и няма отношение към същината на проблема. Важна е личността, а не възрастта й. Аз съм вече дъртак (на 61 години съм!), но подкрепям протестите; познавам младоци, които не подкрепят протестите, ето че признака "възраст" в случая не решава нищо. Младите и старите могат много да научат едни от други, всяка възраст си има своите предимства и недостатъци. Нито един млад няма да остане вечно млад, тъй че от позицията на младостта не бива да показва някакво превъзходство пред нас, дето сме живели повече. И сме грешили доста. В случая обаче трябва и млади, и стари да си обединим силите за да бутнем първо тиранията на мутрите, пък след това ще почнем пак заедно да работим за възкресяването на българската демокрация, на законността, на държавата си и на българското достойнство. Щото доста се изложихме, че 10 години търпяхме влястта на банкянската мутра-бодигард, а 20 години търпяхме гаврите на мафиотите и ченгетата...

Ето и въпросния коментар, не мога да го споделя и затова го давам тук:

Георги Пашевъ: Наслушах се на "умни" и "кадърни" дъртаци, дето викат: младите сте идиоти, олигофрени, само ни разваляте рахата, не можем да се движим из Шопия спокойно зарад вас. Не можем да продължим да си живеем жалкия животец постарому зарад вас. Други по-дърти пък поучават: младите "идиоти", дето са израсли на песни на Славчу като "едно ферари с цвет червен", че са големи идиоти, ако гласуват за Славчу Дългия.

Така като ви гледам 50+ годишните политически "правилно ориентирани" тролове: евала ви, че не сте идиоти като нас: завещахте ни изцяло "посрана" държавица и ся имате претенции към нас, че ще я "посерем" още повече, няма що. Че то накъде повече от това. Да приемаш съвети от провалени е също заявка за провал; макар, че няма нищо лошо да се учиш от грешките им; включително и като не приемаш буквално всичко, което ти казват.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo