Знаете ли каква страшна участ очаква страната, изоставена от народа си?!

Kaloyan Borisov: След няколкото вълни от емигранти през 90-те в България остават огромни маси от смачкани и бедни хора. Едните имат възможности навсякъде по света, другите са превърнати в роби. В собствената си държава.

Аз лично не намирам абсолютно нищо общо между тези два свята. Първите не се интересуват от средноковието в България и дипломатично избягват да говорят за него. Другите вечно се оглеждат за следващия спасител.

За мен, емигрантите неинтересуващи се от родината имат огромна вина в сранение със страховете и незнанието на останалите.

Голяма част от нашите емигранти са хора разполагащи с време и възможности, но водят децата си на почивка в Канкун, Мексико. Не в България. Преди няколко месеца говорих с друг познат, пенсионирал се човека, обиколил Япония, но от 30 години не бил се връщал в Русе. Не го потърсих повече.

Избягвам да контактувам с подобни имигранти, за мен лично подобни хора не заслужават да се наричат българи.

Нека се правят на каквито искат.

Има толкова много като тях наоколо.



Toni Yankov Nichev: Кало брат, понякога ме объркваш. Не беше ли ти този дето пишеше че като се връща в България намирал същата държава дето го е мачкала ?!? А сега искаш човека да се връща там?!?

Kaloyan Borisov: Не се връщам заради вечната държава-партия, спасителя с фамилиарен прякор и номенклатурните кадри. Интересувам се от хората оставени без бъдеще и техните проблеми. Като един от тях успях да се измъкна от там, но пусто минало незабравимо, преследва ме и не мога да ги забравя.

Toni Yankov Nichev: Ами Кало, направи фодация. Хората ще пращат пари за това, и аз ще те подкрепя. Ще помогнеш на много хара като него, а и аз бих помогнал

Ангел Грънчаров: България не е нито държавата, нито пък правителството, България са хората, които я населяват и живеят в нея; без хората, живеещи в дадена страна, тази страна замира и загива за кратко време, изчезва, отива в небитието. Нали сте виждали изоставена от хората запустяла къща, дворът за кратко време се превръща в джунгла, след това покривът почва да тече, намират се крадци, които разбиват прозорците и почват да изнасят покъщнината; много тъжна картина е изоставената от хората, от стопаните си къща, която след известно време става развалина, а в един момент и нищичко не остава, само купчина камъни и тухли. Същото става и със страната, изоставена от хората си, от народа си - първо почват да бягат най-оправните, след това ги последват още и още, остават ония, които нямат сили да си напуснат дома, рода и страната, вярно, ние, дето стоим тук, може да сме всякакви, може да сме прости, долни, наивни, тъпи, оскотели и прочие, но имаме една заслуга: че крепим страната, благодарение на нас тя не се е превърнала в изоставено от всички село, с обрасли с бурени дворове, с изтърбушени къщи. Прав е Калоян. Непростимо е това, че много от българите, живеещи по света, са изоставили завинаги страната си. Аз не мога да си представя каква е тази безотговорност към страна и народ да живееш в далечна страна и никога да не се върнеш в родината си, да не си доведеш децата да я видят, да не поддържаш някакъв контакт с близки хора, които са останали тук, в България и дори даже да не искаш на старини да се върнеш и да умреш в страната си, ами да допуснеш костите ти да лежат нейде по света. Съучастват в подготовката на гибелта на България тия хора, дето прикриват безотговорността си като се успокояват с думите: "Където живея и където ми е добре, там ми е родината!". А давате ли си сметка, че като постъпвате така ще предизвикате проклятието на предците си, които едва ли ще ви простят, че се спомогнали за затриването на нещото, наричано България - и оцеляло векове в значително по-тежки и страшни времена и епохи?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo