Кой е "субстратът" на душата?

Сава Петров

Таню Колев: „Чрез познатите физични и физиологични свойства на невронните мрежи и техните функционални системи по принцип може да се изрази почти всичко: сетивните образи заедно с адаптационната им роля, и понятийните образи заедно с понятието на субекта за себе си, лежащо в основата на самосъзнанието, и функционалният смисъл на емоционалните и емоционално-волеви психични процеси. Неизразимо, а оттам и несводимо е само едно – субективното преживяване на образите, понятията, емоциите. Най-елементарното усещане за болка разделя психичното и мозъчното така рязко и категорично, че цялата наука с огромния и експериментален и понятиен апарат не е в състояние да ги съедини въпреки всеобщото убеждение, че те са неразривно свързани, а за някъкъв мозъчен процес направо са едно и също нещо... Конфликтът между тези две еднакво убедителни твърдения създава психофизиологическия парадокс: психиката като свойство на мозъка е неизразима чрез свойствата на мозъка!“ (Сава Петров „Методология на субстратния подход“, 1980 г.)

И така: Какъв е субстратът на психиката!?

Mariyana Krivoshapkova: Вълнов процес на информационен обмен, включително и паметта може да се определи така, тъй като е асоциативна и разпределена, а тя е свързващото и основополагащо звено на психиката със самосъзнание.

Ангел Грънчаров: "Субстратът" на психиката (душата!) е духът. Психичната реалност е несводима към мозъка, тя е проява на самостоятелната духовна субстанция, нещо повече, тя оживотворява не само мозъка, но и самото тяло. Тия неща, разбира се, тогава, в ерата на комунизма, проф. Сава Петров (Бог да го прости, имах щастието лично да познавам и да общувам с този забележителен човек и философ!) не можеше да ги признае и да ги каже и напише, но начинът, по който е казал нещата в горния цитат показва, че е споделял това тъй греховно за условията на комунизма идеалистическо становище.

Таню Колев: Г-н Грънчаров голямата тема за субстрата на психиката не може да бъде изчерпана само с декларацията - субстратът на психиката е духът! Моите уважения, но няколко реда по-долу в същата монография, авторът пише че философията е дала възможните отговори и ги изброява. Вашият отговор е изборът на Декарт - дуализма! Но Сава Петров ( с който бяхме колеги и приятели, той ми беше официален консултант на дисертационния труд) никога не е поддържал дуализма...той беше последователен материалист и точно затова написа тази монография - Методология на субстратния подход. Нещо повече точно за този труд е обвинен не просто в материализъм, а във физикализъм и редукционизъм, които разбира се, са по-грубите форми на материализъм. Както и да е....радвам се, че все пак някой реагира на този голям и важен проблем във философията и науката. Поздрави!

Ангел Грънчаров: Че естеството на психиката (душата) е нещо идеално (нематериално, духовно) е много древна философска истина, за обосноваването на която не е необходима някаква изтънчена философска спекулация - истините се познават по това, че са прости и непосредствено установими (нима някой може да пипне... мислите и чувствата си с... ръка или с пинсета дори?!). Казвате, че Сава Петров бил "последователен материалист", разбира се, в това няма нищо чудно след като в ерата на комунизма всяка друга философска позиция беше строго забранена (особено пък за личности като него, които даже не бяха членове на БКП!).

Аз се запознах с него на една национална конференция на преподавателите по философия във вузовете (някъде в последните години преди 1989 трябва да е било), тя се провеждаше във Варна. На тази конференция (времето беше перестроечно!) аз, съвсем млад, си позволих да взема думата и да произнеса една реч против... марксистката философия, заявих открито, че трябва да има философски плурализъм, откъде-накъде една философия като марксистко-комунистическата, ще бъде обявена за "единствено научната" и "абсолютно правилната"?! Настана скандал, бях освиркан от залата, от този момент никой от участниците не посмя даже да се заговори с мен, бях, така да се каже, остракиран. В столовата обаче след речта ми изведнъж забелязах един възрастен човек с очила да ми маха с ръка и да ме кани на неговата маса; доста се зачудих, отидох, там се запознах с него, от този момент имах много разговори с него, включително и в апартамента му София съм ходил (спомням си, че имаше един голям тъмно-жълт котарак!). (Той ми помогна да излязат мои статии в сп. Философска мисъл, включително и статия за ДУХА.)

Както и да е, проф. Сава Петров още тогава, при запознанството си, ми каза горе-долу ето тия думи, за смисъла гарантирам:

"Виж какво, момче, прав си в това, което каза, напълно си прав, но си неопитен, така не се казват тия неща, особено у нас. Аз мисля същото, ето, утре тук ще имам лекция, в която ще кажа почти същото, което каза и ти, но със съвсем други думи и по съвсем друг начин. Така е прието да се говори, а ти говориш по "неправилен" начин и затова така приеха думите ти. Подразни ги. Освен това в нашата област е прието човек да има правото да каже свои оригинални мисли едва след като вече е израснал в йерархията, прощавай, ама такива като теб е прието да нямате правото да казвате какво мислите. Щото системата е такава, свобода на словото в нея няма!".

Това е есенцията на нашите разговори в ония незабравими за мен дни, в които имах щастието да говоря с големия философ. Когато свърши конференцията му помогнах даже за багажа и му носих куфара до автобуса. Аз тогава бях асистент по философия в ПУ.

След две-три години след запознанството ми със Сава Петров мафията ("академчната") в ПУ му изрита и аз станах гимназиален учител, а след още 30 годинки мутро-комунистите ме изритаха и от средното образование, сега съм остракиран и съм фактически лишен от преподавателски права. Но мисълта ми беше, че Сава Петров не е бил материалист по убеждения, а по принуда. Ако не беше демонстрирал "материализма" си, естествено, никакъв доктор на философските науки нямаше да стане. И щеше да бъде изритан от академичната общност.

За сведение темата на моята дисертация (откъс от нея беше публикуван и във сп. Философска мисъл!) е: "Философското учение за човека и формите на духа". Сава Петров, Бог да го прости, беше запознат с идеите ми и много неща приемаше като справедливи.



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo