Как се раждат свободолюбивите, творческите личности, водещи обществото напред?

Луна Слънчогледова: Пусни някой откъс Ели, без коментар, на някоя страница. Благодаря!

Елена Игнатова: "Свободата е живота ми, а животът е свобода!" - това промълви веднъж на изпита си един мой студент, на който аз понечих да пиша двойка понеже нищичко не можеше да каже по въпросите си. Паднал му се беше на горкия въпроса за материята - говоря за ерата на комунизма. Аз тогава го запитах, за да му помогна, да ми каже нещичко за отношението между живот и свобода. Младежът сякаш се оживи и почна да мисли. И изтърси тия думи. Писах му шестица, тайно от доцента разбира се. Което е показателно за ситуацията в българското образование изобщо, която от години се влошава. А се влошава понеже в него се прави тъкмо това, от което няма особен смисъл - и се обръща гръб тъкмо на истински важното и значимото: мисленето, насърчаването на творческия импулс, откривателството, адаптирането към ония задачи, които ни поднася самият живот.

Творческите импулси, впрочем, принадлежат към разреда на истински духовните и на жизнено-устойчивите неща. Те са родствени на свободата - нима може да има творчество без свобода?! А има ли нещо творческо в това, с което принуждаваме да се занимават нашите ученици и студенти? Едва ли има: системата не позволява. Тя е направена така, че да убива творческия импулс, тя насърчава репродуцирането на чужди мисли, а не раждането на свои...

Владимир Петков: А аз пък, искам да коментирам този откъс - част от книга с автор Ангел Грънчаров.

В който той настойчиво, целенасочено и убедено говори за свободата в образованието. И далеч не, само и единствено в него, защото тази му идея пронизва, като светъл лъч цялото му творчество и всичките му прояви, като учител, философ и творец и показва кое, според неговото светло проникновение, е най-важно и нужно в живота ни да усвоим и положим в основите му за да станем полезни на обществото, на държавата си, а в крайна сметка точно и именно, и на себе си! Висшо-полезни да подчертая, защото и последният циганин, който си изкарва хляба, като сваля керемиди от покрива е полезен и нужен на хората с труда си... Оказва се, че е свободата в образованието! ... Като частен случай на свободата в живота ни... Само, когато я имаме в необходимата степен и в образованието си, и в живота си, в социума той върви правилно напред и се развива с бързи темпове! Примерите за което от нормалните държави по света бодат очите ни! Защото, само тогава и така се изграждат свободолюбивите, а това означава и висшо-творческите личности способни да водят напред обществото! Тези елементарни за свободните, за здравомислещите и за проникновено-разумните хора идея и исторически обществен световен опит от нейното и от неговото остро належащо и у нас прилагане, след тяхното широко обсъждане, осмисляне и възприемане, се оказват, обаче, непосилни, или силно неудобни за разбиране и за възприемане от вкостенелите мозъци на сега управляващото образованието у нас чиновническо-интересчийско мнозинство от всички нива на неговото жалко и недопустимо живуркане, кретане, симулиране на активност и ПРЕЧЕНЕ! И от учители - не свободни, страхливи, формално отнасящи се към своята високо отговорна, духовна и нравствена преди всичко работа, през политически назначени директори - в още по-силна степен зависими от подчиняващите ги чиновници, а не образователни радетели... Образователна система, която е по-скоро казармено-войнишка, отколкото образователна и с кадрите си, и с учениците! Система създаваща съвършени подчиняващи се, а това означава не мислещи, не свободни и не творчески, и директорите й, и учителите й, и учениците... Означаващо, че тя създава по-скоро доносници, ласкатели, блюдолизци, страхливци, ярки подмазвачи, папагали, дебили, простаци и тъпанари, отколкото: свободни, и мислещи, и творчески личности...

2020.08.01г. Владимир Петков-Трашов

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo