Един млад човек, на когото навремето съм преподавал философия (той сега работи и живее в Обединеното Кралство!), ми зададе въпрос, на който отговорих ето как:
Dimityr Filipov пита Ангел Грънчаров:
Г-н Грънчаров, познаваме се отдавна, но никога не съм ви задавал прямо и откровено един въпрос. Питам добронамерено. На какво, освен на принципни мотиви, се дължи ваша омраза към всичко руско и комунистическо. Всъщност отговорите трябва да са два тъй като Русия и Комунизмът са две различни теми. Питам защото в позицията ви се забелязва доста дълбок личен момент. А не виждам връзката. В смисъл точно по времето на комунистическият период вие сте имали възможност да учите в Русия, което за днешен ден се равнява на образование на Запад, така също по времето на така мразените от вас комунисти сте бил асистент в ПУ, а днес не може да си намерите работа дори като учител и ви се налага да се прехранвате с не свойствени за образованието и натюрелът ви дейности. Изглежда по времето на "реалният социализъм", с други думи казано по времето на "Вечната българо-руска дружба" вие лично сте се радвал на много по-добър жизнен стандарт и позиция в обществото отколкото сега. Ако сте честен човек трябва да признаете този очевиден битов факт. Знам че бихте използвал аргумента, че Путинова Русия и бившите комунисти все още контролират България и не и позволява да се развива, но реално, днес България е в Западната сфера на влияние и въпросните бивши комунисти до един са се договорили, и са дали своята васална клетва на западните ни партньори и те ги търпят и покровителстват, за това говори и вашата бележка за припознаването на ГЕРБ от ЕНП, така че какво ви донесе демокрацията освен СВОБОДАТА да се ползвате от собствената си нищетата. Разберете не се опитвам да ви уязвя. Уважавам вашата упоритост. Аз съм ви бивш ученик и точно покрай вашите уроци в класната стая затвърдих позициите си да уважавам комунистическото ни минало, което е част и от личното ми минало, и също да бъда русофил и противник на западната хегемония, макар да съм почитател на западната култура и да уважавам искрено Величието на Западната цивилизация. Просто се опитвам да разбера. Аз продължавам със своето образование и вие като един учител по душа може все още да сте от полза за хора като мен. Очаквам вашият отговор.
Ангел Грънчаров: Здравейте, благодаря за въпроса, разбира се, че ще Ви отговоря. Въпросът Ви е хубав. И е интересен дори и за мен, надявам се и за други хора, включително и за мои бивши, пък и настоящи ученици (макар и да съм изритан от държавното образование аз всеки ден така или иначе учителствам, преподавам някакви уроци, човек може да учителства и без да е на държавна служба). Сега на въпроса. Аз съм противник на комунизма по съвсем принципни, ценностни, идейни ако щете причини. Отвратих се от комунистическото отношение към личността и свободата, което срещнах в СССР във времето на разложението на комунизма в началото на 80-те години на ХХ век. Което се свежда до това, че индивидът е нищо, а държавата (колективът!) е всичко - и държавата може да властва безразделно над индивидите, да бъде господар на техния живот, да се разпорежда с тяхната участ.
Аз съм правдолюбив, човеколюбив и свободолюбив човек, което автоматически ме прави демократ и принципен привърженик на западната, християнската, евро-американската цивилизация на свободата. В Русия пък винаги са се борили две начала: на индивидуалната свобода (знаете, че в Русия в древни времена е имало цъфтящи и просперирали, богати градове като Новгород и пр., в които всичко се е опирало на свободната предприемчивост на индивидите) и ординското начало, азиатското начало, при което именно индивидът е нищо, а държавата (господарят) е всичко. В Русия по времето на комунизма и сега на путинизма реванш взе именно ординското начало, по тази причина в тази ординска Русия личността нищо не значи, даже човешкият живот нищо не струва, затова комунистите и сега кагебистите без да им мигне окото убиват всеки, който пречи на тяхната хегемония, на техния произвол. (Иван Грозний също е бил верен на този ордински принцип, Йосиф Сталин - също, Володя Путин пък е нещо като тяхна карикатура, той е пределно жалък, но не по-малко жесток за сметка на това!).
Затова, на това основание аз не мразя "всичко руско", както сте се изразили, а мразя ординска Русия, която потиска и съсипва живота на милиони лишени от свобода човешки същества. Може да се каже, че моите ценностни мотиви за отношението ми към комунизма и неговия тъй отровен и уродлив двойник, именно путинизма, се дължат на моето преклонение пред християнските принципи, пред принципите на учението на Христос, които, както казах, са вградени в основите на западната християнска и тъй човеколюбива цивилизация на свободата.
И понеже подбудите ми се идеални, ценностни, духовни, то този момент, а именно когато в живота си съм бил по-добре материално, за мен няма никакво значение. Никога не бих жертвал принципите си, ценностите си заради някакви материални изгоди или придобивки. Затова не мога да приема поведението на колегите си учители, огромното мнозинство от които са така конформистично настроени: заради заплатата си жертват достойнството си и слугуват на една абсурдна, нанасящи вреди на младите хора "образователна" и, опази Боже, "възпитателна", "личностно" формираща система.
Мисля, че отговорих на въпроса Ви. Ако имате допълнителни въпроси, на Ваше разположение съм.
Ангел Грънчаров: Никога не сме имали демокрация тъй че нищо демокрацията не е могла да ни донесе. Освен това никаква свобода никой и нищо не ни я "носи" и не ни я "дава", тя, свободата, не е дар: свободата е собствено или лично завоевание на личността, която разбира що е свобода. Апропо, дори и това, че живеем в уродливо ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКО общество с мизерни наченки (искрици) на свободен живот не поражда онази страшна мизерия (не само материална, но най-вече екзистенциална, душевна, духовна, личностна), която имахме при комунизма. За щастие не сте живял при комунизма и затова не сте бил ощетен от него така, както той ощети нас, живелите при него. Без свобода животът за човека е същински кошмар и трагедия...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
2 коментара:
Хубав въпрос и правдив отговор!
Margarita Kalinova
Моя път е същия!Перфектен отговор!
Публикуване на коментар