"Постащината, глупендърската простащина се вписва успешно в политиката, особено при популистките партии. Което пък значи, че масата от населението май си пада по простака, макар да дава вид, че уж се срамува от него. Да си простак в политиката е гаранция за успех, примери много – и български, и чужбински. Затова Паскал Анжел е категоричен: епохата на постистината е епоха на простотията. За простотията добре се и плаща, троловете са наясно с пачките.." (От Митко Новков)
ДОБАВКА:
В основата на кризата у нас бил "личностният конфликт" между Борисов и Радев, дърдори потресаващи глупости една политологична другарка по телевизоро. Боко пък не подавал оставка, щото държал на... честта си, мило й приглася политологичен другар. Требвало да се прави... нова "кръгла маса", видите ли.
Правят ви на тъпанари. Или щом си го позволяват вие наистина сте тъпанари...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар