
Из: На върха на планината има кръст, СЕРГЕЙ АВЕРИНЦЕВ
... Той пишеше и говореше на езика на века, за да бъде чут. Той можеше да каже за себе си думите на св. апостол Павел: “Защото, бидейки свободен от всички, станах роб на всички, за да придобия по-многото от тях... За немощните станах като немощен, за да придобия немощните, за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои” (1 Кор. 9:19,22).
Такъв беше неговия път. И той завърши с мъченически край. На 9 септември 1990 г., един ден преди празнуването по руския православен календар на Отсичането на главата на св. Йоан Предеча, брадвата на убиеца разсече неговата глава – главата на свещеник на път към храма. Както каза веднъж самият той “ние се изкачваме по една планина, и по пътя ни има толкова грешки и толкова открития! Но на върха на планината има кръст”. Обстоятелството, че убиецът така и не беше намерен и причините останаха неразкрити, което само по себе си е печално и навеждащо на неприятни мисли, едновременно с това ни кара още по-силно да почувстваме символичния “аспект” на този завършек. “На върха на планината има кръст”. ...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Няма коментари:
Публикуване на коментар