КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ, МИТРОПОЛИТ БОРИС НЕВРОКОПСКИ
Из „Кризата в нашето училище", 1928 г., Архимандрит Борис Неврокопски
„Първият основен недъг на нашето училище се състои в това, че то само обучава, а не възпитава. То обръща изключително внимание на ума и пренебрегва съвършено душата. То дава само познания и не отглежда почти никакви добродетели. То развива само способността на ума и атрофира силите на душата. То изостря само студения разсъдък и сподавя топлото жизнено чувство. То взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често вместо да просвети ума, то го покрива с мрак. Не рядко използва главата на ученика, за да влее в нея като през съд отрова в неговата душа. По тоя начин нашето училище обръща внимание само върху една способност на човешката природа – върху ума, осакатява вътрешно детето и води младежта към вътрешно израждане. По тоя начин то нарушва целостта и хармонията в човешката природа и разрушава нейната същност. По този начин то нерядко създава умствени изроди и морални чудовища. По този начин нашето училище разрушава също основния принцип и унищожава крайната цел на всяко образование и всяко възпитание: създаването на цялостна и хармонична, благородна и завършена личност. Това едностранчиво интелектуализиране на нашето училище се дължи на тежката заблуда, че умствените способности са най-важното нещо, че умът е всичко в човека. Умът обаче е само една от способностите на човешката природа. Той не е същината на човека. Величието и същината на човека лежи другаде: лежи в божествената красота на неговата човечност и във величието на неговия богоподобен и безсмъртен дух.
Нашето училище не само се занимава изключително с ума и игнорира душата на детето, но върши нещо много по-страшно: то въобще отрича душата!! Това е вторият смъртоносен недъг в нашето училище. За нашето училище е съвсем чуждо най-великото – вечното в човека: неговата душа. ТО ПРЕЗИРА ТАЯ БОЖЕСТВЕНА СЪЩНОСТ В ЧОВЕКА. То признава само материята, само плътта и отрича душата. То се стреми да заличи съществената разлика между човека и животното и гледа да внуши на нашите младежи, че техните предци са били човекоподобни животни и че те са от животински произход. При такива внушения ясно е, какъв мироглед ще могат да си образуват тези младежи и какви заключения ще си направят те за себе си и за своя живот. Щом по същина и произход те са съвсем близо до животните, няма защо те да стоят и по живот далеч от тях. Нашето училище, което външно се развива правилно и расте нормално, тъй както расте едно здраво животно без душа, вътрешно е бездушевно и мъртво. То е без положителен творчески дух, без идеализъм и въодушевление, без високи добродетели и благородни пориви, без далечни идеали и възвишени цели. Нашето училище е материалистично.
Нашето училище обаче отрича не само човешката душа: то отрича и вечния, абсолютния дух, от който човешката душа е само дихание.
НАШЕТО УЧИЛИЩЕ ОТРИЧА БОГА.
В нашето училище открито се говори по всякакви начини против Бога и против всичко божествено в човека и природата. Но и да не става това, щом в училището не се говори за Бога, щом Бог е изгонен от него, значи: то е без Бог, значи то е безбожно. Щом Бог не се утвърждава в училището, значи той се отрича. Щом ние престанем да говорим в училището за Бога и душатаа, със самото си мълчание ние проповядваме безбожие и бездушие.
НЕ МОЖЕ ДА ИМА БЕЗРАЗЛИЧНО ОТНАСЯНЕ. А щом се отрича Бог, отрича се и се руши всичко божествено и велико в човека и живота. Отрича се и се руши животът и човекът в неговата същина.
НАШЕТО УЧИЛИЩЕ Е АТЕИСТИЧНО.
Щом атеизмът и материализмът проникнаха в нашето училище, те започнаха да вършат опустошения във всички посоки. Те са тъмни сили, които рушат всичко положително и ценно, всичко възвишено и светло. Атеизмът е демонично явление, а материализмът – проява на животинщината в човека. И единият и другият, доведени до последна консеквентност, означават края на всяка човечност и всяка култура. Атеизмът отрича Бога и всичко божествено в живота и човека, а материализмът отрича човека и всичко възвишено в него. Атеизмът означава победа и тържество на демоничното начало, а материализмът – победа и тържество на животинското начало в човека и живота.
Атеизмът иска да демонизира човека, а материализмът се стреми да го превърне в животно. И единият, и другият, които имат еднаква същина преследват една и съща крайна цел: разрушението на човешкия образ в човека, унищожението на човека в човека!
И нашето училище, където материализмът и атеизмът се ширят свободно, тези разрушителни сили преследват същата крайна цел и дават същите гибелни резултати. Нашето училище, което отрече Бога и душата, неминуемо трябваше да отрече и човека, който е немислим без душата и божественото начало в нея. То не познава и не признава човека. В детето то вижда и признава само ученика и не се интересува от човека в него. За нашето училище е непонятна най-великата цел на всяко образование, на всяко възпитание, на всяка култура, на всяко съществуване: съвършеният човек.
НАШЕТО УЧИЛИЩЕ БИДЕ ОБЕЗЧОВЕЧЕНО.
Материализмът и атеизмът и техните рожби социализмът и анархокомунизмът, които в нашето училище нарастнаха до чудовищни размери и взеха образа на страхотни чудовища, разруши в душата на нашата младеж почти всички възвишени идеи и всички велики ценности. Те разрушиха религиозно-нравствената идея или идеята за Бога, разрушиха също социално човешката и национално-държавната идея.
След като внесоха в нашето училище духа на отрицанието и разложението, те прогониха оттам и националния дух и се опитоха да заменят тоя дух с духа на интернационализма и безотечествеността. По едно време нашето училище беше стигнало до там, че в него само българският език напомняше, че то е българско.
НАШЕТО УЧИЛИЩЕ БЕШЕ СТАНАЛО БЕЗОТЕЧЕСТВЕНО…“
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар