На моите години (на 61 години съм вече!) съм изправен пред избор на... бъдеще, представяте ли си?! С какво да се захвана, на какво да се отдам всецяло: на писателстването, на писането (на книги), на учителстването (на общуването с младите с оглед като философ да им повлияя и да им помогна да станат пълноценни личности) или пък да се отдам на... политиката, с оглед да допринеса, според силите си, за доброто на страната? Размишлявам по този казус... (Не се учудвайте на странността ми, моля, свързана с това, че давам публичност на тия мои "чисто лични" неща, приемете, че е възможно да има на този свят и хора като мен, които не мълчат даже и за това!)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
2 коментара:
Достойни Ангел Грънчаров,
понеже си имаш от рождение и школовка надарение: да виждаш, не, само да гледаш, да разсъждаваш, а не толкова да умуваш, да чувстваш, а не, само да плачеш (не, че е лошо - напротив! :-) ), да отделяш същността... И не, само от не същественото, но и от всичкото....
Понеже умееш да четеш, а не единствено да прочиташ повърхностно и отчайващо, без мисъл и, без мислене, без емоции и, без вживяване в четеното....Понеже умееш да пишеш... нормално, читаво и много
ясно, и много разбираемо....
Понеже си натрупал огромен духовен опит и продължаваш да се учиш....
Ти ставаш за всичко мой мили Приятелю!
Бъди жив и здрав да избереш и теб да те изберат - да вършиш, най-полезното за себе си, а значи и за другите....
Ти си, като дялан камък, ще прилегнеш навсякъде...
Ти си, като светъл и силен лъч - далече напред и нагоре осветяващ не, само своя, но и пътя на другите...
Нещо повече - това е съдбата ти....
Свободата и истината са с тебе...Защото....
2020.09.20г. Владимир Петков-Трашов
Благодаря за мнението и за високата оценка, приятелю! Ще се радвам да съм достоен за нея, т.е. тя да е поне малко заслужена!
Публикуване на коментар