Президентът Радев нямал бил право да подкрепя протестите на народа срещу корумпираната и дискредитирана от безброй беззакония власт, гърмят навсякъде мутро-гербовашките подлоги из интернет. Ето какво отговорих на един такъв мутро-гербовашки невежествен до абсурд, но за сметка на това крайно нагъл лъжльо:
Това, което дърдорите, са пълни глупости! Има право държавният глава на България да застане с народа си, напротив, това е негов дълг. И като държавен глава има право да дава оценка на всичко, да критикува, да помага за доброто на държавата ни. Нашата държава е в страшна беда: властта е заграбена чрез измами от разбойници, които крадат като невидели и вършат страшни беззакония! Какво да прави при това положение държавният глава? Да мълчи за безобразията на правителството ли?
Да имате много здраве от мен, драги гербовашки подлоги. Напълно некомпетентни сте за това какво има право и какво няма право да прави държавният глава. Той да не е простак и тъпанар като Боко?! Държи се напълно нормално, даже изненадващо мъжки се държи за комунист.
Браво получава даже от мен, антикомунистът! Когато прави разумни и добри за България неща, го подкрепям! И не се правете на "антикомунисти", тъпи гербовашки мекерета, Боко комуниста (дето още си пази членската карта за БКП!) ви е водач!
Аман от лъжи - не се ли налъгахте, не се ли преситихте от лъжи най-сетне?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар