Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 19 септември 2020 г.

Кой ли е мистериозният душевен стимул за изобретяването на тъй пищната професорска идиотщина?!



Чухте ли каква глупост си позволи да каже ТВ-всичкологът проф. М.Константинов? Ето "мисълта" му в резюме, в нейната голота и чистота:

Понеже протестиращите дръзнаха да искат оставката на Боко Борисов, това показвало, че са си загубили... разсъдъка! Което пък било симптом за обезумяването на човечеството изобщо и като цяло - и неизбежно щяло да доведе до загиването, до гибелта на хилядолетната християнска цивилизация!!! :-) От което произлиза, че титанът Боко е... последната опора на хилядолетната световна християнска цивилизация!!!

Професорът-математик успя да измъдри най-хубавото подмазване пред Премиеро, на мен като философ ми е интересно да разбера защо го прави: от старческо скудоумие ли, от чиста джендърска любов към Боко ли, заради запазването на службата и заплатата си ли, или просто Премиеро му е дал некоя и друга пачка от чекмеджето?

А, как мислите, кой ли е тъй мистериозният душевен стимул за изобретяването на тази тъй пищна професорска идиотщина?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

1 коментар:

Анонимен каза...

В общи линии е прав.