Реших на едно място да задам един крайно неприятен въпрос на... учителите! Там, където го зададох, те се умълчаха крайно гузно, позволявам си сега да го отправя и тук, към всички, които са учители; ето този така "злобен" мой въпрос към учителите на нашите деца и внуци:
Простете, вероятно тук има доста учители, искам да попитам нещо, което ме вълнува: след като Мутро-Падишахът вдигна на няколко пъти учителските заплати има ли вече сред учителите някои, които да са опозиционно (или критично!) настроени спрямо днешните (все още!) управляващи - или няма вече?!
Простете, че задавам на толкова неподходящо място въпроса си, но този въпрос наистина ме интересува. И много ме вълнува реакцията ви.
Предварително благодаря за което! :-)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар