Предвид това, че утре, 22 септември, освен че е истинският национален празник на България (наред с 6 септември!), е ден и за Велико Народно въстание, разсъждавам по въпроса: кой е верният, разумният начин за освобождаване на държавата ни от произвола, от беззаконието на мутренската узурпация, на мутренската тирания, на мутренския авторитаризъм? Обяснявам главното противоречие: ние, дето сме против мутрите, сме демократи, т.е. сме привърженици на ненасилствения, на мирния начин за промяна в политическата ситуация в свидното ни отечество, а пък тия, които са узурпирали властта у нас, именно мутрите (воглаве с мутрите Боко Борисов и Иван Гешев, пардон, воглаве с техните началници, именно Пеевски и Доган, щот, знайно е, Гешев и Боко са само инструменти, само са слуги на тия последните!), та значи мутрите разбират не от право, не от разум, не от справедливост, не, нема такова нещо, мутрите разбират само от грубата сила, разбират от произвола, от беззаконието, от принудата, как тогава да ги махнем от властта?! И обяснявам как може да стане това и то по НЕНАСИЛСТВЕН, по мирен начин, по моя преценка има такъв разумен и демократичен начин, какъв е той може да разберете като чуете клипчето ми.
Приятно слушане! И бъдете здрави! Утре всичко, що е свястно, милее за България, обича демокрацията, обича законността, нека да заповяда там, на площада, само огромно човешко море, заляло центъра на София, е способно да бутне мутренската тирания!
Толкоз... засега...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар