Понеже е огромна нуждата ни от политици с безукорен морал, понеже съдбовно се нуждаем от морал в политиката, понеже са ни страшно потребни неоцапани нови политици, се надявах г-н Цв. Цветанов да покани... мен при учредаването на партията си :-), ама той не се е сетил за мен, а е поканил, гледам, само Горан Благоев (за морала на другите нищо не знам, но и за морала на г-н Горан Благоев вече имам доста неща наум - щом се е съгласил да се нареди до тия хора около Цветанов!).
Майтапя се де, но ис правете сметка що за партия е партията на Цветанов щом не покани примерно мен, или примерно щом не покани г-н Любен Воденичаров, един безукорно чист човек, прочул се като морален стожер в политиката понеже е много активен в предаванията на Пловдивската обществена телевизия, най-истински гражданската и народна телевизия в България.
Щом не покани някой друг чест в морално отношение човек, партията на Цветанов не струва.
Мен и г-н Л.Воденичаров не ни поканиха и при учредавянето на партията на г-н Слави Трифонов, пак си правете съответния извод за морала на хората, които Слави Трифонов цени и които е поканил.
Без морал в политиката никакъв обрат не е възможен.
Толкова. Страшно са ни нужни непоклатими в морално отношение личности, които да бъдат привлечени в политиката. Чакам някоя партия да ме покани и да й стана нейно украшение... :-)
Дали ще дочакам този прекрасен (не са мен, а за съответната партия!) ден?! :-)
Едва ли ще го дочакам...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар