СТО ГОДИНИ ОТ ПОБЕДАТА НА ПОЛСКОТО ОРЪЖИЕ НАД ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ
Точно през септември 2020 г. се навършват 100 години от разгрома на "червената" армия пред Варшава. Водени от маршал Юзеф Пилсудски, полските войски разбиват "непобедимата и легендарна" болшевишка измет и спасяват страната си и Европа от съветската чума.
"Великият" пълководец и бъдещ маршал Тухачевски е направен за посмешище, а пленените мужици надхвърлят 50 000. Защо ли у нас медиите услужливо мълчат за тази величава победа?
Заради разгрома пред Варшава 20 години по-късно главорезите от НКВД си отмъщават, като избиват повече от 20 000 полски офицери, подофицери и войници, пленени след подлото нападение на СССР срещу Полша на 17 дептември 1940 г. в изпълнение на пакта "Молотов-Рибентроп". Спомнете си филма на Анджей Вайда "Катин".
Да не забравяме и полската кръв, пролята край Варна за българската свобода през 1444 г.
"Йешче Польска не сгинела", както и да съскат усойниците от КГБ и ГРУ. (Васил Данов)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
4 коментара:
Тука бъркаш, Запада има постоянно безпричинна злоба към Русия което ме шашва, не разбирам защо...
Отдавам го на завистта им, че не са най-велики, както им се иска...
Руската военна машина може да ги унищожи, знаят го...
А. от Австралия
Такова нещо като "безпричинна злоба" не съществува, приятелю. Ако Западът изпитва някаква злоба към Русия на Путин, то тази злоба (стига да може да се определи така въпросното чувство, в което не съм сигурен!) е лесно обяснима, тя е причинена от съвсем ясни мотиви: това е злобата на нормалния човек към добре въоръжения разбойник, който дрънчи оръжие и постоянно те заплашва, че ще съсипе твоя добре подреден свят. Нормално е свестните хора да изпитват такава неприязън спрямо бандитите, спрямо разбойниците - каквито винаги са били комунистите, каквито са и сегашните кагебисти в Кремъл.
Свободата е пълен хаос, но ето че тука видях една празнина в образованието ти...
Както Кейнс и други икономисти казват - оставете икономиката и анализите, там действа "невидимата ръка"...
Това вбесяваше комунистите, защото за тях всичко е видимо... Хляба бил най-важен за тия нискочели…
Така че въпроса ти ето че издава една некомпетентност – да, Англия е пълен хаос, пълни будали в сравнение с немците...
Но става като Атина и военната Спарта, кой твори повече?
Но което ти убягва (не е твоя вина, трябва да го живееш техния капитализъм поне 10-15 г.) е че на фона на същия тоя хаос има едно...свръхрегулиране и пълно потъпкване, повтарям ПЪЛНО ПОТЪПКВАНЕ на всяка свобода с извинението, че било за “общото благо” - нищо различно от нацистите...
Един човек умира пред английска аптека, защото мутантите отвътре не му дават лекарството - защото нямал рецепта...
В същия кюп на свръхрегулиране е и проститутката - никаква измама, никакъв риск, а тя ще работи като машина и много, ама много малко прилича на човек - така че мисълта ти, че и проститутката е човек, е погрешна...
Но в Австралия не е толкова зле - гиганта на свръхрегулирането са Щатите, но понятие си нямаш, а мога да изпиша хиляди страници, те са в Нета, но не четеш...
Така че не опростявай нещата, не е черно-бяло... Има 50 нюанса на сиво, по глупавия им израз, ама май не толкова глупав...
А. от Австралия
Нагазваш в непроходими за повечето хора философски теми. Няма никаква празнина в образованието ми, за това, което пишеш, съм написал цяла книга и то преди близо 25 години. Тя се казва УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА. Подзаглавието й е "Източниците на достойнството, успеха и богатството". Тия неща за мен са отдавна премислени.
Регулирането чрез свобода (не чрез принуда, насилие, планиране и пр., както и при комунизмо-социализма, където държавата е всичко, а индивидът - нищо!) е по пътя на спонтанността ("невидимата ръка на пазара" на Хайек), това е естествено регулиране, саморегулиране, самоорганизация, този е верният път и на него се дължи просперитета при т.н. "капитализъм". Комунистът нарича това "хаос", "стихия" и пр. Щото мрази свободата. Ако има някаква принуда при "капитализма", то тя се дължи на ЛОГИКАТА НА САМИЯ ЖИВОТ, това е ЖИЗНЕНА НЕОБХОДИМОСТ, от която никой тарикат не може да избяга, даже он да се нарича... Боко Борисов. Държавата на Запад си има своите функции, но там стремежът на законите е да се меси колкото се може по-малко в живота и дейността на индивидите. Щом държавата почне да се меси, това води до кризи и до погасяване на активността на андивидите, оттам и намаляване на просперитета. За това в развитите демокрации управляват и леви, и десни правителства, но тяхното "ляво" обикновено е дори по-дясно от нашенското дясно...
Да се обвинява Запада в "свръхрегулиране" и в "комунизъм" е приойом на кагебистската пропаганда, на която пригласят менте-"десните-консерватори" и на левите на Запад и у нас. Тя е по принципа "Крадецът вика: дръжте крадеца!", обичайно явление за лъжльовците от Кремъл...
Публикуване на коментар