Какво е това: суеверие ли е, нецивилизованост ли е, простотия ли е, глупава мистика ли е - или е нещо друго?

Брах тия дни гроздето в Долна баня. Много е сладко и ароматно. Занесох на приятели - на Неделин, който е в болница, на Любо Воденичаров и на колегите на работата ми - да го опитат. Ще ви разкажа една история около брането му, която според мен има голям смисъл... 

Асмата е височка и понеже гроздето престоя (трябваше да го обера поне преди две седмици) то освен че стана много сладко, но и стана доста ронливо, като пипнеш чепката, зърната почват да се ронят. А и цели чепки често падат, което е доста неприятно за берача, за моя милост. Е, ядосвах се, докато в един момент не ми мина в акъла следната мисъл: тази година сякаш по-често падат чепките на земята вероятно по тази причина, че милата ми майка, горката, Бог да я прости, която почина преди две години, много обичаше това грозде; ето, много често чепки от грозде тази есен падат, но падат за нея, щото аз отдавна не съм ходил на гробищата. 

Като се сетих за това, престанах да се ядосвам, пък и рано починалият ми брат, който е по-малък от мен с пет години, също обичаше, горкия, да си похапва от това грозде; ето, значи, то, гроздето, така обилно се ронеше този път именно за тях; падайки на земята, сякаш отива един вид за тях, за починалите. Тази мисъл ме успокои... 

Какво е това моето, колко струват тия мои мисли? Суеверие ли е това? Нецивилизованост ли е, простотия ли е, глупава мистика ли е, какво ще кажете по този въпрос? Признах си слабостта съвсем честно и откровено... 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo