Каква самопожертвователна гражданска и възпитателно-хуманитарна акция иницирах с оглед светлото бъдеще на едно многострадално училище?

Днес се видях принуден да напиша и изпратя до институциите ето този донякъде доста странен, абсурдистки, парадоксален и дори сюрреалистичен документ, който обаче, за жалост, е доста естествен предвид тъй лудешкото време, в което живеем:

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ, град Пловдив

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: до г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

ДО МЕДИИТЕ

 ЗАЯВЛЕНИЕ

От Ангел Иванов Грънчаров, тел. 0878269488, e-mail: angeligdb@abv.bg

 

Уважаема г-жо Директор,

Заявявам кандидатурата си за обявеното вакантно място за чистач (хигиенист) в повереното Ви училище. Смятам, че ще мога в това си качество да допринеса за тъй потребното изчистване от сградата на пловдивската ПГЕЕ на много и при това какви ли не по естеството си боклуци. 

Към настоящето заявление прибавям изискващите се за това документи.

Ще се радвам, уповавайки се на Вашето несъмнено чувство за хуманност и справедливост, да ме назначите на тази длъжност в училището, в което съм работил толкова много години, че с пълно право го смятам за моето училище! По този начин между другото ще имам възможността да възобновя дейността на много години съществувалия Дискусионен клуб в нашето училище, която моето опраскване-уволнение от работата ми като учител по философия и гражданско образование в него прекъсна така злощастно. (Пък и нищо не пречи, при необходимост, да замествам колежките-учителки по философия и гражданско образование, ако Вие благоволите да признаете моите преподавателски права, което все пак ще е от полза за качественото обучение на учениците!)

Вярвам, че ще оцените възможността моето назначение, пък макар и на тази иначе непрестижна длъжност в нашето училище, ще допринесе, така или иначе, за възобновяване на прекъснатия с моето опраскване-уволнение и изритване от училището процес на непосредствена и практическа реална демократизация, декомунизация и либерализиране на отношенията в нашата училищна общност, което Вие, като гореща привърженичка на демокрацията, вярвам, с цялото си сърце и душа ще насърчите в тия наши така трудни и сложни протестни и кризисни времена.

Надявам се, че ще оцените също така и несъмнения хуманитарен факт, че моето опраскване-уволнение от пловдивската ПГЕЕ преди три години (и то по начина, по който Вие го на правихте!) ме постави в крайно тежка житейска и екзистенциална ситуация, при която със съпругата ми, също учителка, също безработна, едва-едва оцеляваме, с крайно мизерни средства за съществуване, което, предвид не по-малко несъмненото Ви човеколюбие, ще предизвика в сърцето Ви, вероятно, тъй естествените чувства на дълбоко съжаление и разкаяние за стореното от Вас. Понеже позволихте решенията и поведението Ви да бъдат направлявани от някои не съвсем пристойни, особено за ръководител в такава фина хуманитарна сфера каквато е образованието, и неконтролируеми, за жалост, емоции, страсти и капризи, силно навредили на имиджа на тъй силно обичаното и от нас учебно-образователно, възпитателно и личностно формиращо държавно учреждение. Не трябваше също така, понеже е особено несправедливо, да правите нужното да изпълните заплахата си, отправена по време на моя граждански протест за свобода в образованието (който, както е известно, проведох тогава на тротоара на ул. Пещерско шосе, пред централния вход към двора на ПГЕЕ!) чрез изпратения от Вас парламентьор, именно учителя по немски език г-н Георги Тодоров, а именно да се погрижите за това щото моя милост да не може да си намери работа като учител никога повече, в нито едно училище в Пловдив и в областта, която заплаха, кой знае как и защо, биде изпълнена така стриктно от някакви тайнствено-задкулисни и едва ли не мистични сили, че ето, и аз, и съпругата ми, за жалост, вече толкова време не можем да си намерим работа като учители в тия вече три наистина крайно тежки за нас години.

Сега обаче милостивото Провидение Ви дава шанс донякъде да изкупите вината си за стореното и причиненото на моето учителско семейство като ме назначите поне на длъжността чистач-хигенист, което за мен се оказа единствения начин да се върна в любимата за мен образователно-възпитателна и личностно-формираща сфера на живота, на която, всъщност, отдадох, така или иначе, целия си живот.

 

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаеми господин омбудсман на Пловдив,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

 Ще съм Ви много благодарен да се намесите отново и да спомогнете за това щото г-жа Директора на пловдивската ПГЕЕ все пак да успее някак да надмогне чисто личните, пристрастните, капризните и субективните си чувства към моята скромна особа и да ме назначи на длъжността, на която съм принуден да кандидатствам. Моля да й напомните несъмненото обстоятелство, че все пак пловдивската ПГЕЕ не е частна собственост или бащиния на г-жа Директора; нека да сторим нужното в предела на възможностите си тя да се освободи от този тъй коварен и мутренски по естеството си манталитет, което, както и да го погледнем, ще спомогне за нормализиране на обстановката в нашето многострадално училище.

Ще се радвам в крайна сметка това да стане и съвсем скоро моето завръщане в пловдивската ПГЕЕ така или иначе коренно да промени ситуацията в училището, осиротяло след толкова грозното ми изритване от него.

                             С уважение: (подпис)

15 октомври 2020 г.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo