... О, Боже, ако България ще пропадне завинаги, ако московецът ще дойде да я пороби и поруси, вземи ми живота, а не ме оставяй да видя с очите си позора и смъртта на моето мило и драго отечество…“...
... Убийството се случва на 3/15 юли 1895 г. След четири дни и три тежки нощи Стамболов издъхва в своя дом в ръцете на съпругата си Поликсени. Оттук изнасят на ръце и ковчега му, докато противниците му, които люто го мразят и след смъртта му, развиват колелата на катафалката, изрязват въжетата на камбаните на катедралния храм „Св. Неделя“, за да не бият за опелото му, атакуват с изстрели погребалното шествие и понасят бесилка към гробищата, готвейки се да осквернят трупа му. Единствено намесата на европейските дипломатически агенти в София отлага тази сетна разправа. Но не задълго. Гробът на Стефан Стамболов е взривяван на два пъти, беше напълно занемарен по времето на комунизма, поругаван бе и наскоро. Навремето Рихард фон Мах дава на тази част от българските си кореспонденции следното наименование: „В най-тъмна Европа“. ...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар