- Дъщеря ми е болна, а мъжът ѝ я изостави. Двете ми внучета гладуват, откраднах хляб за да ги нахраня.
- Тя трябва да бъде наказана. Кражбата не трябва да бъде оправдавана! - потвърдил иска си собственикът на магазина.
- Законът си е закон! Глобявам ви 10 долара или 10 денонощия арест. 10-те долара трябва да бъдат платени в касата на съда, след заседанието! - отсъдил съдията Фиорело Ла Гуардия. И добавил:
- Освен това глобявам всички присъстващи в залата по 1 долар, в това число глобявам и себе си, за това, че живеем в град, където възрастна жена е принудена да краде, за да нахрани своите внуци. Съдебният пристав да събере глобите незабавно и да предаде парите на подсъдимата.
Всички в залата дали повече от долар за жената, включително и собственикът на магазина, от който тя откраднала хляба.
В това е разликата между съчувствието и съпричастността.
Съчувствието вижда бедата и мрънка, а съпричастността вижда бедата и казва: "Аз ще помогна!"
По-късно съдия Ла Гуардия става кмет на Ню Йорк. На негово име е кръстено едно от трите летища (LGA) в града.
(От страницата на Nelko Nachev)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
1 коментар:
СЛУЧИ ЛИ СЕ ДА РАЗЧИТАМЕ НА ЗДРАВНАТА СИСТЕМА – БОГ ДА НИ Е НА ПОМОЩ
… и приятели доктори, който ги има. А който ги няма ???
Моята лична фактология:
Нощта на 24/25 окт. се почувствах зле. Температурата беше 37.6, специално потърсих наличие на обоняние и установих, че нямам такова. Това ме насочи към тест за Ковид-19. Намирах се на 400+ км от София.
На 25 окт., неделя, в 13.30 ч. вече бях в София. Никакъв шанс за спешен тест където и да е в неделя следобяд. Не мога да установя връзка с личния си лекар, който е личен лекар на цялото ни семейство. На страницата на Столична РЗИ пише „Затворено. Ще бъде отворено утре в 08.30 ч.“. Няма такова нещо като „Горещ телефон“ или „Дежурен“.
Състоянието ми бих оприличил като на буболечка, настъпена с ботуш на асфалта.
На 26 окт., понеделник, застанах пред кабинета на личния си лекар, след като по никакъв начин не успях да се свържа по телефона . Беше в отпуск, посочено беше име на заместник, който отсъстваше. Обслужващата сестра ми каза „Нямаме още спусната програма“, което означаваше „Тръгвай си и се оправяй както можеш“. Тръгнах си. След 8.30 успях да направя връзка със СРЗИ, откъдето ми казаха, че имам работа с личния си лекар и те нямат никакъв контрол над тях.
Направих си спешен ПСР тест, за който заплатих 175 лв. след чакане на опашка 80 минути.
Днес, 27 окт., вторник, продължавам да не мога да се свържа с личния си лекар; синът ми е спрян от училище по наше родителско решение и няма кой да ми каже колко да продължи това – 10-дневния карантинен срок, или? Трябва ли двамата с майка му да си правят ПСР тест? Някои ще кажат, че тези неща са известни от обща култура. Добре, но аз поставям въпроса от гл. т. на организация на системата. Потърсих контакт с ИАМО (Изпълнителна агенция „Медицински одит“) и всичко, което е създадено като възможност при тях, е да подадеш сигнал онлайн. Направих го. Да видим времето за реакция.
Системата е неспособна да се справи със засечки като тази. В кризисна ситуация липсата на елементарен организационен ресурс е страшно деморализиращо за хората. Някой дава ли си сметка, че няма пилот в самолета?
Спазвайте мерките, не ги критикувайте!
Бог с нам !
Петко Горанов
Публикуване на коментар