МОЯТ КОМЕНТАР: Достатъчно е човек да каже името на Иван Костов и веднага ще получи безброй факти в подкрепа на тезата, че мафиотско-комунистическата пропаганда успя да сатанизира най-добрия български политик и премиер-реформатор на България както никой друг български политик. Затова трябва много да внимаваме какво ни внушават напимащите се под контрола на мафията медии. Глупав е оня човек, който е неспособен на критично отношение към това, което му внушават разните медийни мерзавци и зложелатели, най-често платени от олигархията и ченгетата. Запитайте се поне това защо доказани слуги не ченгетата и мафиотите като Ахмед Доган, Гоце Първанов, К.Кеворкян и кой ли не още мразят така силно Иван Костов и ще осъзнаете простата истина, че явно управлението на Костов е така силно засегнало интересите на мафията, че тя си видя принудена да го свали от власт по единствено възможния начин, а именно като домъкна мадридското чучело Симеон - за да предотврати сигурният втори мандат на Костов. Да не говорим за това, че Костов успя да откъсне България от руската сфера на влияние и я свърза със западния свят на свободата и демокрацията, и този негов грях мутрите и ченгетата, които са руски произведения, не могат да му простят никога.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар