Как следва да бъдат отучвани от произвола тия, които не разбират свободата?

"Бил съм диктатор? Е дааа, че как няма да бъда? Тоз народ беше честен, докато беше роб. Като подуши свободата, се развилня. Държавата ни се напълни с престъпници. Я си спомнете на какво беше заприличало свободното ни мило отечество! На един голям затвор! Решетки навред. Решетки по прозорците, решетки по вратите, решетки по балконите, решетки по витрините. Гражданите се заключваха зад решетките, а навън разбойниците вилнееха на свобода. 

Оооо тъй ли? Ама не познавате вие Стамболовааа. Вдигнах армията и полицията на крак. И всички престъпници, без съд и присъда, до девето коляно ПОД НОЖА! Ама били им нарушени човешките права! Аууу баба Европа била възмутена. Санким разбойниците спазват човешките права, като крадат и убиват. Сега в държавата ни владее ли спокойствие и сигурност? Смее ли вече някой престъпник да вдигне глава? А?" 

Стефан Стамболов (цитиран на страницата на Ivan Yotov) 

ВЪЗНИКВАТ ВЪПРОСИ, ПРИМЕРНО ТОЗИ: Как се отнасяте към "възпитателния метод" на Стефан Стамболов - или как следва да бъдат отучвани от произвола тия, които не разбират свободата? 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo