Само за богати общества ли е демокрацията?

Мара Попович: Според големия американски социолог Сиймор Мартин Липсен съществува силна корелация между успешното икономическо развитие и развитието на демократичните институции. Тоест когато икономическото развитие на едно общество стигне до такъв стадий от своето развитие, че притежава доход на глава от населението равен на около 6000 $, средна класа с частна собственост, комплексно гражданско общество, високо развит елит и широко достъпно образование, можем да говорим за стимулирано желание за демократично развитие, масово участие от долу на горе и настояване за все повече демократични политически институции. Дори ако погледнем историческите процеси, демокрацията е намирала почва в богати и високоразвити за времето си общество като това в Атинския полис.  

Ангел Грънчаров: Кой е написал това, откъде то е взето? Внушението, излиза, е: ние сме бедно общество, за нас демокрация няма как да има, затова трябва да си понасяме авторитаризма на Боко, нека да ни крадат мутрите, ченгетата и комунистите, няма как да сме нито богати, нито пък България да е демократична - и това е така щото ние не сме... богати! Значи сме обречени на тирания щом не сме богати, така ли излиза? 

С такова внушение изобщо не съм съгласен. Демокрацията е за богатите, за вече проспериралите общества, е невярна според мен теза. Зависимостта според мен е принципно различна, е съвсем друга: демокрацията е залог за просперитета, т.е. колкото повече едно общество се демократизира, толкова повече расте просперитета на това общество, т.е. толкова повече то става богато. Тази е зависимостта. 

И, убеден съм, точно това въпросният "голям социалог" е казал, но не е бил разбран или умишлено всичко е било изопачено; и затова в горния текст нещата са представени наопаки, противно на варното, на истината. Просперират страните, които вървят по пътя на демократичното развитие. Южна Корея примерно, сравнена със Северна Корея. Западна Германия, сравнена с Източна Германия. Това са прости неща, срамота е да не не се разбират и да се изопачава истината. 

Демокрацията била само за богатите страни, а как тия страни са станали богати - позволете да запитам? Чрез демокрацията, благодарение на нея са станали богати! Щото демокрацията значи свобода, но значи също така и законност, правов ред, това са условията за развитие, за разгръщане на човешките творчески и съзидателни сили. 

Всеки има шансове да се развива при демокрацията. И да постига успех. Всеки има право да се бори за успеха си. И това именно в резултат прави обществата богати. Докато тиранията погасява човешката активност и прави обществата бедни. 

Чърчъл неслучайно твърди следното: "След Втората световна война народите трябваше избират между хляба и демокрацията. Тези, които избраха демокрацията, днес ядат триста вида хляб. Тези, които избраха хляба, днес нямат ни хляб, ни демокрация." Нещата са пределно ясни. 

Този е смисълът на демокрацията: да живеем човешки, т.е. в нормални условия, заможно и богато, без лишения. Демокрацията е средството да забравим лишенията, бедността и униженията, които познаваме от комунизма, т.е. от комунистическата тирания. Срамота е общества като нашето, които са преживели всичкото това, да не могат да си направят този прост извод: че ще заживеем нормално, човешки и богато само благодарение на демокрацията. 

Друг път за това нещо, за постигане на просперитет, няма. Тъпо е заедно с руснаците да се опитваме да изобретим начин да живеем добре в условия на тирания (и на съпровождащите я вилнеещи корупция, беззакония, потъпкване на правата ни и пр.). 

В заключение ще кажа и още нещо, понеже съм философ и трябва да се мисли цялостно. Парите, богатството имат и негативен ефект върху душите, излишъкът поставя забогателия човек в сложна ситуация на изпитание, на която малцина устояват; парите (многото пари) са способни да деморализират човека, да погасят активността му, да спрат, да блокират импулсите за неговото личностно и духовно развитие; но това вече е съвсем друга тема. 

Заради това, че парите са "дяволско изобретение" не бива да се отказваме от демокрацията и от просперитета. Съвсем нормално е човеците да се стремят към успех и към богатство, т.е. към достоен за човеците живот! 

Защо богатите общества (като американското, английското, шведското, швейцарското и пр.) пазят демокрацията си? Ами защото добре знаят, че загине ли демокрацията, ще отиде по дяволите и просперитета им, т.е. ще се разделят с богатството си и ще станат бедни. Затова богатите общества си пазят демокрацията - и са готови да водят битки и войни за свободата си. 

На нас обаче не ни идва акъла, не ценим демокрацията и затова съвсем заслужено сме бедни. А сме бедни щото в условия на уродлив посткомунизъм (у нас все още не е имало демокрация!) комунистите и мутрите яката крадат от държавата, корупцията и беззаконията водят до бедно и унизено общество. 

Въведем ли ред, т.е. възцари ли се демокрацията, за кратко време и ние ще станем богато общество. Със значително по-висок жизнен стандарт. Със сравними с богатите страни заплати и пенсии. (Съседите ни, гърците, пък и турците, защо живеят по-добре от нас? Ами щото никога не са имали комунизъм, затова!) 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo