1 мин.
Споделено с: Вашите приятели
За две случки от моето житие на безработен, на изритан и отстракиран от образователната система учител по философия и гражданско образование искам да спомена тази сутрин. Знаете, че от години си водя своя "Дневник на учителя" и макар че мутро-гербовашката власт фактически ме лиши от учителски права (като ме изгони брутално, по мутренски начинq от моето училище!) аз продължавам да учителствам тук, в Мрежата, в блога си, във фейсбук; правя всичко това с чисто възпитателна и дори с духовно възвишаваща, така да се каже, цел. Ето тия две преживелици, които по моя преценка заслужават да бъдат упоменати.
Вчера в центъра на Пловдив, на тротоара, стана така, че паднах: вървейки, в един момент сякаш краката ми се преплетоха, имаше малка неравност в плочките, но сякаш не се спънах, а в един момент просто усетих, че губя равновесие, опитах се да се задържа, сякаш мина известно време (два-три мига!), в което аз полагах това усилие, дори сега в спомена си имам чувството, че не аз, а някаква друга сила сякаш ме задържа за малко, докато успея да си приготвя ръцете; много странно беше това падане, не беше като обикновено падане, затова и му отделям тук толкова внимание; е, паднах в крайна сметка, но паднах сякаш по-плавно, успях да предотвратя не само най-лошото, а именно да си ударя главата в плочките, но и да счупя някой крайник; само едното коляно сега ме боли, но падането ми мина сякаш в някакъв особен режим, не беше обикновено падане (при предишно падане преди години в банята аз така си ударих главата, че след това се наложи да ми правят животоспасяваща операция с трапанация на черепа за изваждане на хематом!).
Моментът, върху който искам да акцентирам, бяха тези няколко мига, в които усетих, че има опасност да загубя равновесие, опитах се да запазя със свои усилия равновесието, но не успях, а в същия момент осъзнах, че СЯКАШ БЯХ ПОДПОМОГНАТ ОТ НЯКАКВА ДРУГА, НЕИЗВЕСТНА СИЛА, щото по законите на физиката нямаше как да се задържа толкова много време преди да се сгромолясам на плочките; такова ми е усещането, чудно ми е как толкова време аз хем падах, хем не падах; това време, както казах, ми беше достатъчно за да се подготвя за удара о плочките, което пък предотврати евентуална сериозна травма.
Как съм изглеждал отстрани при това падане не мога да кажа, но когато ставах, забелязах, че някакъв младеж наблизо вече се беше спуснал да ми помогне да стана; сигурно гледката е била сюрреалистична, едно заради падането на такъв "голям", да не кажа грамаден възрастен човек като мен (над 100 кг. съм!), друго заради "забавеното" падане, при което аз сякаш се канех да падна, мъчех се да запазя равновесието, в крайна сметка не успях, сгромолясах се, но учудващо и за мен не само че не счупих нещо, но и сам можах да стана; леко с ръка дадох знак на младежа,, че помощ не ми е нужна и рипнах, чудейки се как стана така, че мина толкова благополучно това падане.
Да, чудно е това падане и му обръщам внимание именно защото имаше един необясним доста продължителен момент, в който се задържах във въздуха, губейки равновесие, опитвайки се да запазя равновесието, в което свое усилие, потретвам, сякаш бях подпомогнат от някаква сякаш свръхесествена сила, която се намеси за да предотврати стоварването ми, което съвсем реално можеше да предизвика сериозна травма, примерно изкълчване или дори счупване на китка, на пищял на крака, на коляно и пр. Но аз, слава Богу, се отървах само с уплахата и с това чудно, направо мистично усещане, че някаква НЕВИДИМА ДЕСНИЦА доста дълго време, докато се подготвя за падането, и ме задържа да не се сгромолясам директно на плочките!
Ще кажете: глупости са това, не си бил подпомогнат от нищо, сам си се удържал, но не, не мога да приема това обяснение, тази интерпретация на станалото ми се вижда невярна: щото наистина имах достатъчно време дори да помисля преди падането, да, вярно, имам твърде ясен спомен, че мина известно време преди да падна, и сам още тогава се учудих как е възможно толкова време да се удържам преди падането, да се мъча да запазя равновесие, което, пак да кажа, по законите на физиката е невъзможно, просто няма как да се случи.
И, да добавя, усещането ми е, че ако не самият Бог, то вероятно някакъв... невидим ангел някак си ме подпомогна, задържа ме и ме спаси да се падна като "чувал с картофи" и да си строша било главата, било някакъв крайник. Както искайте възприемайте това мое усещане и дори съзнание, аз се чувствам длъжен да го фиксирам, да го изразя с думи - щото то за мен е безкрайно многозначително. Да, някакви сила ме удържа и ме спаси от съвсем реалната възможност сега да съм в болницата със счупен крайник, а ето, сега съм способен да отида на работа.
Днес съм дежурен, знаете, принуден съм да работя като пазач, което за моето семейство е важно, щото съпругата ми, също учителка, е напълно безработна, въпреки усилията й и тя тази есен отново не можа да си намери никаква работа, което е ясно свидетелство за това, че властта продължава жестоко да репресира семейството ми (тя има две магистратури, по начална училищна педагогика и по английски език, и въпреки това властващите й пречат да започне работа, което е същинско безобразие!).
Спирам дотук. Щото нямам време да опиша и да разкажа за другата случка. Времето ми изтича, трябва да тръгвам за работа че ще закъснея. Днес е възможно да разкажа и за другата случка...
Хубав ден ви желая и бъдете здрави! Знайте, че има висши сили, които бдят над всеки един от нас и ни пазят... Този извод най-вече исках да ви помогна да си направите, ако искате, направете си го, ако искате, изсмейте се над... глупостта ми! 
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар