Стадо ли сме - или сме народ?

 

Коментирам ситуацията у нас. Главната ми мисъл е, че мутро-гербовашката власт си позволява за сетен път да се отнася към нас, гражданите, по изцяло мутренски, т.е. напълно унизителен начин: заповядвайки ни да носим маски и на открито. И в други страни правят това, но е нас контекста е съвършено различен. Има няколко момента, които правят това решение грозна манипулация, операция по отклоняване на вниманието от истински важните неща, а именно от беззаконията, от потъпкването на демокрацията у нас от режима на Бойко Борисов, от гражданските протести с искане за оставката на Борисов и Гешев, катастрофалната загуба на доверие от това правителство, нравствената катастрофа в страната и пр. Ето в този контекст се оказва, че правителството си позволи да настъпи педала на СТРАХА в крайно неподходящ момент: то няма моралното право да издава такива разпоредби, това, което прави, е злоупотреба с властта, използване на властта за защита на користните интереси на управляващите, а именно оставането на мафията на власт. Но е най-важна нашата реакция: ще понесем ли гаврите или ще излезем масово на улицата за да пометем аморалната, арогантната власт? Стадо ли сме или сме народ? - този е въпросът сега. От нас зависи да покажем какво наистина сме. Това е главното, което казвам. Останалото - в клипа. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

 

Анонс на предаването "На Агората..." https://t.co/TUYZ7rZ5CW

— Angel Grancharov (@aigdb) October 22, 2020

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo