Майка убива децата си, на 3 и 4 години и половина. Използвала два ножа и сатър. Пред полицията заявила: "искат да ми вземат децата! Нека сега да ми ги вземат ако могат!". Иначе била, по отзивите на тия, които я познават, "добра жена". Даже сърдечна и озивчива била. Как обаче е възможно да направи такова кошмарно злодеяние, което човешкият ум не може да го побере?!
Да беше убила себе си, е значително по-разбираемо и човешко. Да не беше докосвала децата, ами като е имала тежки проблеми, да беше убила себе си? Тя обаче убива децата си, себе си оставя! Това пак не е човешко. И животинско не е. Нито животно, нито човек може да извърши това, което тази клетница е извършила.
От обзело я умопомрачение го е извършила, така ли? Превъртяла е, затова е убила децата си?! Добре де, умът като й се е повредил, сърцето (чувството!), не можа ли да я възпре от тази страшна мисъл да убие децата си? Това, което е направила, е свидетелство, че тази "иначе добра жена" всъщност е била душевен изрод, душата й е била мъртва. Само някакво зомби с мъртва душа може да извърши това, което тя е извършила. Тотално поражение или пълна катастрофа на психиката е като ти се яви такава ужасна мисъл (да убиеш свое дете!) да не я отпъдиш мигновено в най-отдалеченити места на душата, откъдето тя няма да се върне вече. Да, ама не, тя не само си го е помислила това страшно убийство, но и го е изпълнила. Деградацията й е пълна. Само дето никой не забелязвал това. Тя си била възприемана от всички като "напълно нормална". Дори била "добра жена". В чиято душа обаче Сатана е бесувал както си иска. Никой не се е опитал да поговори с нея и да й помогне да надмогне кошмара в душата си.
Не бива да съдим, а да се опитваме да разберем. Щом такова непостижимо от ума злодеяние е извършила тази "майка", щом като хората възприемали тази потенциална убийца за "добър човек", давате ли си сметка какво говори това за обществото, в което стават тия неща? Общество, в което стават такива неща, е бесовско общество, в такова общество бесовщината владее всички, в такова общество да се живее е същински кошмар. Такова общество напомня Ада, нищо че не разбирате това. Даже Адът може би е по-поносимо място от такова едно общество.
Един от протестиращите с искане за оставка на правителството, който беше започнал гладна стачка, умря без някой да се трогне от това. Медиите не обърнаха внимание на този "незначителен факт". Голяма работа, че е умрял! Премиеро се прави на непорочна мома, целата облечена в бело. Някой да се е възмутил от поведението му? Знаете ли какво щеше да ме се случи ако бяхме нормално човешко общество, ако бяхме човешки същества с неувредени души знаете ли, че туй недоразумение Боко Боросов, от което сега не можем да се отървем, отдавна да го бяхме забравили?!
И майката-убийца, и самоубийците (преди няколко дена се самоуби съвсем млад човек, на 19 годинки, неизвестно защо, тия неща са всекидневие!), и крадците, които удрят по главата бабичките за да им вземат портмонето, са все симптоми на страшното обезчовечаване на нашето общество, което е същинска трагедия. Всичко в едно общество произлиза от това какво има в душите ни. Явно в душите на много наши сънародници има само бесове, безумия, кошмари, идиотщини, има празнота, има безумия, има кошмарна безчувственост! Има ли смисъл да се чудим защо така "живеем" след като душите ни са така тежко болни?
Спирам дотук. Темата е огромна. Приятелят ми Любо Воденичаров, един мъдър и праведен, Божий човек, явно е напълно прав като говори, че у нас живите са мъртви, а мъртвите, тия, дето са в гробищата, са значително по-живи от тях. Мъртви в смисъл на бездушни, безчувствени, безчовечни същества с отдавна погубени, оскотели, подивели, агонизиращи, умиращи души. "Човеци" с фалирали, кастрирани души, които по тази причина са способни на абсолютно всичко... няма мерзост, няма подлост, няма безчовечност, на която да не са способни...
Това всъщност е истинският кошмар, не нещо друго...
Душата по начало е безсмъртна субстанция, но ние, българите, сме такива тарикати, че успяваме първом нея да умъртвим - щото човек с душа у нас живее като прокълнат.
А без душа е лесно. Вижте Боко, дека се фали, че бил прост и това му било много изгодно, как просперира, триумфира, цъфти и вилнее...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар