Пълно е с хора, смятащи истината за "лъжа", а лъжата - за "истина". Но това изобщо не прави лъжата "истина", а истината "лъжа".
Въпреки усилията и старанията на лъжците и на заблудените, чието съзнание е така увредено, лъжата винаги ще си бъде лъжа, а истината - истина.
Това нима още не сте го разбрали?! Драги Боко, обречен си, гадни ми тарикатино: нищо не може да те спаси, душицо тъпа, нагла, долна и извратена!
И още нещо да кажа, щото е важно: нищо не може да спре триумфа на истината - и неминуемото поражение на лъжата и на лъжците. Вярно, благодарение на това, че има едно хорско мнозинство, което е безразлично към истината, лъжците временно триумфират, но това е само временно, неминуемата им съдба обаче е, че в крайна сметка поражението им е гарантирано.
По тази причина за здравето на едно обществото е съдбовно важно правдолюбивите личности да не мълчат, а да говорят, да пишат, да правят нужното колкото се може повече поразени от ВИРУСА НА ЛЪЖЛИВОСТТА да прозрат, макар и мъчително, истината. Защото неслучайно Спасителят на човечеството е казал: Познайте истината - защото истината ще ви направи свободни!
Допуснем ли безразличието към истината (то също е опасен и коварен вирус!) да продължи да вилнее необезпокоявано, загинали сме като общност. Вярвам, че дотам няма да стигнем, въпреки че ние сме едно от най-болните общества, пострадали от тиранията, от господството на лъжата и несвободата, каквато по естеството си представлява комунизмът.
Податливостта на мнозинството от българите към лъжата е признак за наследствена увреденост, то е рудимент на комунистическата вакханалия на лъжата и лъжльовците, която преживяхме и преживяваме благодарение на комунистите.
А комунистът по принцип е лъжец, нищо друго, образцов комунист е въпросният дон Боко Да Ла Банкя...
Затова въпросът Как да обезвредим вируса на безразличието към истината? е главният въпрос. Щото това е най-опасният, най-смъртоносният вирус, пред който шибаният китайски вирус е направо детска играчка.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар