Представена публикация

Ще помогнем ли за лечението на г-н Любен Воденичаров?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде раз...

вторник, 17 ноември 2020 г.

Защо ние, идеалистите, имаме толкова непоносим характер?



Магделена Стоилова: Днес се натъкнах на този цитат на Ремарк (доколкото може да се вярва, че цитатът е точно негов): 

"Най-лек характер имат циниците. Най-непоносим имат идеалистите. Не Ви ли се струва това странно?" 

Какво мислите, приятели? Дали е прав? 

Моят коментар: Цициците са циници защото не са придирчиви към морала - своя и на другите. По тази причина никому не досаждат с повдигане на тежки морални въпроси. Това е основанието на техния "лек характер". 

Идеалистите са обаче противоположност на циниците, затова, като тормозят хората да мислят по най-значимите за човека въпроси, не само стават досадни, но и характерът им е оценява именно като непоносим. 

Тъй че нищо странно няма в това. Там е работата, че огромната част от човечеството предпочита да живее в тъй сладкия аморализъм - и в безхаберието, безразличието към човечността. 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Анонимен каза...

А толкова се борихме против неравенството по време на социализма и решихме, че капитализмът ще ни донесе по-справедливо разпределение на доходите! Шеше да е смешноу ако не е трагично и ако нямаше констатацията на про ф.Иво Христов за "80-те %".

Жак Асса