Учителят да положи клетва и да мре
... Подигравката дойде най-вече от родителите. Те са недоволни от резултата, точно както не бяха доволни от резултата и от присъственото обучение. Тези родителите принципно, не са доволни от нищо. И от държавното образование, защото трябва да водят децата си на частни уроци, и от частните уроци, защото те уморявали децата и им отнемали от времето за спорт, и от дипломите, които не значели нищо. И въпреки това отново и по традиция тема №1 на форумните майки и потребителските рубрики на телевизиите в началото на учебната година бяха качеството на закуските в стола. Не образованието, не обучението, не програмите и учебниците, дори не и начинът на оценяване - а качеството на кифлата, вида плод и грамажа на сиренето и на краставицата в сандвича.
Сега вездесъщите и всичко знаещи майка и баща са възмутени, че учителите изпитват страх и не искат да се заразяват с коронавирус. Хич и никак не се помни с каква емоция и с какво удовлетворение и облекчение същите тези учители влязоха в клас на 15 септември. Нито и това, че пак успяха да посрещнат децата им с усмивка, скриваща притеснението и страха, които и тогава са хранили в сърцето си. Може да бъдете сигурни, че тези усмивки не са нито заради букетите и панделките, нито от тръпнещо очакване да изпишеш красиво слаб (2) в дневника. ...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар