... Oggi e nato per noi il Salvatore....
... Днес се ражда за нас Спасител....
Честито Рождество Христово,
Раждането на Исус от Назарет е мистерията на раждането, която ни напомня, че „хората, макар и да трябва да умрат, не се раждат, за да умрат, а за да започнат (вечния си живот)“, [1] както еврейската философка Хана Аренд забелязва, по начин, който е толкова поразителен, колкото и проницателен. Аренд обърна мисълта на своя учител Хайдегер, според която хората се раждат, за да бъдат хвърлени към смъртта. На фона на руините на тоталитарните режими на ХХ век, Аренд призна тази свещена истина: „Чудото, което спасява света, царството на човешките дела от неговата нормална, „естествена“ разруха в крайна сметка е фактът на раждането ... Това е точно вяра и надеждата за света, който намери може би своя най-славен и лаконичен израз в малкото думи, с които Евангелията обявиха своите „радостни вести“: „Роди ни се дете“ [2].
Божествената Любов на Твореца бе толкова голяма, че Той реши да се "унижи", като Се роди в човешка форма, за да послужи това като учебен пример за нас човеците. Исус се е "смалил" много пъти, за да може изобщо да се роди в човешко тяло. Актът на "смаляването" е и пример за нас като преподаватели или "будители", как и ние непрекъснато трябва да се "смаляваме", за да станем пореден пример за това, какво може Любовта на Нашия Създател (чрез нас) да сътвори. Не случайно нашият мъдър народ има поговорки като "Скромността краси човека". Така, както и нашият Спасител демонстрира своята скромност, като се появи в една ясла, в бедняшко семейство; а не в скъпи дворци с високи зидове и богати родители с много възможности и земна власт; така и ние трябва да следваме този пример на скромност и да парираме отрано всякакви лоши "игри на ума (си)", които биха ни довели до духовни болести като "възпалено его", "комплекси", "демонстрация на възможности", "парадиране" и др.
Божествената Любов на Твореца беше дадена безусловно и без предварителни условия, уговорки и гаранции. Той не се пазари с нас, не ни заповядва като диктатор на роби. В едни отношения между Баща и Синове (и Дъщери), Свободата е необходимо условие за проявата и манифестацията на Истинската и животворяща и Творческа Любов. Именно затова, в случаите на научни и всякакви творчески изследвания, Свободата на творческото и нестандартно мислене и прояви (в т.ч. и свободата да грешим и да си правим изводите от това) е необходимо условие, за да може изобщо да се стигне до каквито и да е съществени резултати. Точно затова, свободата и равнопоставеността в творческите колективи е минимума, който е необходим, за да се нарекат те изобщо творчески и колективи (заедно и поотделно).
Раждането на бебето Исус олицетворява разбирането, че Вечната и Несътворена Мистерия на Любовта "побеждава" смъртта и всички несъвършенства на смъртта. Всъщност, глаголът "побеждава" в случая е твърде слаб и неточен, защото нещото, което е "победено", поначало не е имало никакви реални шансове да победи непобедимия Бог и Абсолют. Бебето Исус просто дойде на този свят, за да си вземе нещо, което поначало е Негово и да ни го даде. Появата на бебето Исус на този свят, всяка година по това време ни напомня, че смъртта е просто една илюзия. И сега мога да посоча много примери на "уж мъртви", а "вечно живи" хора. Даже на паметниците на един от известните наши революционери нерядко пише "Жив е..." или "Жив е той, жив е...". И обратното, има много уж "биологично живи" (уж хора), които повече приличат на мъртви... Така, че реално няма смърт или живот или поне не по ограничения начин, по който нашите умове си играят с тези понятия. Според [3], "където е началото, там е и краят". Много въздействащ е цитатът от [3] " Блажен е този, който е бил преди да стане(бъде).". Това високоабстрактно Божие Слово ясно и категорично се опитва да ни накара да си спомним, че това "което сме станали" или "ще станем", "сме станали и ще станем", защото поначало "сме" и "сме били". На нас ни е дадено да "сме" и "бъдем" поначало заради Божията Любов, милост и Свобода. Ти мислиш, че си станал примерно доцент, професор или доктор, заради своите собствени усилия и труд? Може би, но не точно и не само. Станал си, защото Бог така е позволил и дал, много преди още да се родиш. Ако досега не си го разбрал, значи още не си "блажен", според [3]. Всичко, което някога си бил, си и ще бъдеш, в този и в други светове, е позволено и дадено от Бог. И всичко това, за да разбереш (евентуално), че каквото и да си, си едно нищо, независимо от всичките титли, които имаш или ще имаш или си имал. Доказателството, че си нищо, е елементарно: какво си ти без Бог - нищо. А какво си ти в Бог - пак нищо, защото всяко нещо е безкрайно малко, в сравнение с Бог.
В момента, в който осъзнаеш, че си нищо, чак тогава в теб става нещо, което ти позволява да постигнеш нещо в сферата на безкрайната и несътворена Любов, но това пак няма да си го постигнал ти, а Бог, който е в теб, защото ти самият си нищо.
Естествено, мисълта, че си едно нищо, за доста хора ще изглежда депресираща или обидна, но за малцина ще бъде "освободждаващ" "извор на живот вечен [4]".
[3] може да се разтълкува и като "блажени" са тези, които си спомнят откъде са тръгнали и не са се възгордяли като персонаж от "Приказка за стълбата". Ако в самото начало "вече си бил", сиреч "вече си имал необходимите качества" (ментални, морални, душевни, духовни, физически, др...), за да си това, което си сега, значи си "блажен".
И накрая, "да се върнем в началото" на текста с тази италианска песничка, която присъства всяка година като елемент от папската меса по случай Рождество: (
) [5].
--------------
[1] The Human Condition , Chicago, University of Chicago Press, 1958, p. 246.
[2] Евангелието според Лука, 2:1-20.
[3] Апокрифно Евангелие според Тома, 18-19.
[4] Евангелието според Йоан 4:14.
[5] Frisina M, Oggi e nato per noi, (Online) https://www.youtube.com/watch?v=mvY6EFY6sJ4
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар