Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 25 декември 2020 г.

Какво е да си човек?


В живота има мотив, има някаква нота, пронизваща голямото пространство и време на живота. Мотив. Този мотив е свързан най-често с желанието. Ние всъщност сме в действителност само и само желаещи същества. И впрочем едно от най-големите желания това е желание да живееш. Но да живееш - в какъв смисъл? Да се чувстваш жив. Затова нашите желания са такива явления, които ни позволяват да се чувстваме живи. И това е най-голямата ценност. В живота няма ценност извън самия него. Той самият е ценност в този смисъл. А да живееш се оказва непроста работа. (М.Мамардашвили)

И у жизни есть мотив, есть какая-то нота, пронизывающая большое пространство и время жизни. И этот мотив связан чаще всего с желанием. В одном очень простом смысле: ведь в действительности мы являемся только и только желающими существами. И, кстати, одно из самых больших желаний – желание жить. Но жить – как? Чувствовать себя живым! Наши желания и позволяют нам чувствовать себя живыми. Это самая большая ценность. У жизни нет ценности вне ее самой, она сама – ценность в этом смысле. Не в том смысле, что мы должны сохранить жизнь как физический факт, – физически мы ведь знаем, что кто-то умер, а кто-то жив. Нет, имеется в виду, что желания, повторяю, есть такие наши проявления или свойства, в которых мы чувствуем себя живыми и поэтому стремимся реализовывать их. Следовательно, основное наше желание – это жить. __________ Мераб Мамардашвили
 
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

1 коментар:

Анонимен каза...

В някакъв смисъл Мамардашвили е прав. Ние сме много далеч от истинската праведност. Но ако бяхме праведни в смисъла, в който си представяме праведността, не мисля, че щяхме да направим себе си и околните по-щастливи. Много хора приемат религиозната праведност като тъждествено с ревностно до фанатизъм следване на религиозните канони в живота и пълна нетърпимост към всякакви, дори и дребни отклонения от тях. Тежко на грешниците!

Тодор Марков