Стефан Стамболов в дневника си, 26 октомври 1886 г., Димитровден
(От страницата на Maria Cekova)
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Допуснахме да се порусначим, путинско-кагебистките руски империалисти ни поробиха, нищо че сме в ЕС: и нас като тях ни управляват крадливи и арогантни бандити, командвани от КГБ-ДС, пребиваваме в беззакония и в корупция, бедни и унизени сме като тях, търпим гаврите и издевателствата най-малодушно сякаш не сме народ, а стадо овце...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Въпрос на личен избор е някой да се порусначи или не.
Публикуване на коментар