8 мин.
Споделено с: Вашите приятели
Мен лично много ме вълнува въпроса защо Жельо Желев се оказа кръстник на правителството на мафията - и инициатор за неговото създаване?! С каква ли цел го е направил? Ето на този въпрос не мога да си отговоря. А той е възлов. Не вярвам да го е направил от глупост, той не беше глупав човек, той беше философ. Дали пък не е бил зависим по някакъв начин от мафията (ДС), та без вътрешно желание, т.е. против волята си, е трябвало да изпълни нареждане от страна на ДС, т.е. на мафията?!
Първи реванш на червената олигархия. За него спомогна операцията на филиала на КГБ по разбиване и противопоставяне една на друга на частите от единния до края на 1990 г. СДС. Преди изборите през октомври 1991 г., от СДС се отцепиха левите центристи на Дертлиев, либералите на П.Симеонов, БЗНС Никола Петков, БЗНС и други антикомунистически формации. Така бяха пропилени почти 20% от подадените гласове против морално банкрутиралата БКП/БСП, спечелила с измама първите демократични избори и довела страната до икономическа катастрофа и фалит. Въпреки това за БСП, под чийто контрол оставаха армията, полицията, тайните служби, прокуратурата, медиите, държавната и местна бюрокрация, Централната избирателна комисия - на практика почти всичко - успя да спечели почти една трета от подадените гласове. Това още веднъж потвърждава максимата, че бедността е най-малкото наказание за простотията на един народ. Разбира се пропагандната машина на зараждащата се мафия, за която предупреди филип Димитров, не спря да плаши с "екстремизма" на демократчната опозиция, която червените и жълти медии наричаха "фашистка"! Крадецът крещеше "Дръжте крадеца!" Свалянето на правителството на СДС формално бе по повод поискания вот на доверие в парламента от Ф.Димитров. Това се оценява като морален акт, доколкото в противен случай правителството щеше да е под фактическия диктат на новото парламентарно мнозинство на БСП, ДПС и т.нар. "сини мравки" през цяла зима и щеше да понесе отговорност за провал, който му е гарантиран от парламентарното мнозинство. Мафиотските влиятелни медии - Труд и 24 часа, "мутросоциолозите", както и официозните БНТ, БНР представяха цинично правителството на Беров като "синьо" . Всъщност с мандата на ДПС без да поемат отговорност БСП и зараждащата се от нейните криминализирани служби мафия изпробваха икономическия модел "Мултигруп" - за грабеж и изсмукване на българската икономика. Затова и това си беше правителсто на Мултигруп, т.е. на мафията. Последва закономерно провал, избори и правителство на БСП, което доведе страната до втори банкрут на страната само в рамките на 7 години. Бяха фалирани всички банки, ограбени всички спестявания на хората, даже хляба на народа продахо на зелено и страната осъмна през гладната зима на 1996/1997 без хляб, пари и на студено. Едва тогава "мъдрият" български народ даде властта за пръв и последен път напървото и последно дясно-центристко правителство, което да изведе страната от мизерията на социализма и я спаси от хищната социалистическо-депесарска мафия. След 4 години тежки реформи, въпреки трудностите на изборите през 2001 г. се очертаваше нова побледа на СДС над обединената БСПДПС опозиция на промяната. Тогава на филиала на КГБ в София се наложи да повика за помощ бившия български цар за да върне на власт Мултигруп и пратената в дупката си червеноруска мафия. Успяха да измамят за пореден път народа. И още го мамят с мафиотски проекти. Това е.
В тази връзка, по повдигнатата тема, е много интересна ето тази статия:
И пламна мултипрезидентска дружба
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар